БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПРАВО НА ИЗБОР

генадия симова кортова (nadia)

Раздел: Хорор и Underground  Цикъл:


Със спускането на нощта над града се разнесе миризма ,която започна да задавя съзнанието на хората.Силната воня смъдеше на очите им и мътеше погледа им.Хората кашляха с надеждата да изхвърлят противната слуз,насъбрала се по гърлата им ,но wместо това дишаха още по-тежко и трудно.Никой не бе забелязал раздвижването ,което бе настъпило още по залез слънце .Като,че ли блоковете и къщите бяха оживели и полугласно,със страх,си шептяха за онова,което очакваха да се случи.Техните думи достигнаха до вятъра ,който,в своето смущение ,се опита да ги заглуши.С болезнена сила заудря по клоните на старите дървета,карайки ги да се спускат като луди сенки срещу осветените къщи.


Но ударите на камшици по стъклата на прозореца не стряскаха Мартин.Той седеше с кръстосани крака върху полупостланото си легло,а плътните му устни бяха леко опънати в тъжна усмивка.Той се вглеждаше в пустото пространство и големите му зелени очи издаваха вечните опити на ангел да скрие кипящите си сълзи и болката ,когато те изгаряха очите.Като малко момчето често си беше мечтало за бъдещето,но от години насам дори не се бе сещало за тази дума.Забравил беше значнието на свободата,щастието,любовта ,защото сърцето му бе изпълнено само с омраза ,дълбока и пронизваща като лед,забил се в плътта.Но сега отново бе започнал да усеща надеждата ,като змия,да се прокрадва по гърдите му.Мартин бе на 17 годишна възраст ,а толкова дълго време бе живял само с празнотата на презрението,че съзнателно не позволяваше на тази змия да продължи пътя си.От нейните опити да проникне през порите му той усещаше нарастващия страх от онова,което не познаваше.


Но тази нощ всички тези чувства щяха да бъдат изчистени.Мартин пресви нежните си очи,когато си спомни за всичко онова,което биваше подготвяно през тази нощ.Момчето прехапа долната си устна до кръв от удоволствие.Да,той изпита безкрайно и свирепо удоволствие ,защото знаеше добре стойността на отнетия му насила свят,светът,който скоро щеше да изгради за себе си.


Нощната мараня дочу шума на неспокойствие в този град и,макар трудно,допълзя навътре в него,за да задоволи безкрайното си любопитство,но все още не можеше да разбере нищо от многобройните брътвежи.Тя забеляза група млади момчета,събрали се в покрайнините на града.Те живо обсъждаха нещо и се суетяха напред-назад,като че ли тази нощ щеше да бъде извършено нещо нередно.


Входната врата на къщата се изтряска и вътре влезе животно,което се насочи кум стаята на Мартин.Тежките му крака тромаво и решително го предвижиха към съществото,заради което живееше и дишаше.Единствената цел на този звяр бе да унижава и унищожава всеки ден своята най-голяма грешка в живота.С един ритник това животно изблъска преградата между себе си и жертвата си и завари Мартин на леглото.Момчето и за миг не се бе уплашило от появата на баща си,а вместо това споконо чакаше така,както адът очаква грешника да се яви в залата на смъртта.Злобата бе освободена толкова силно,че преливаше от сърцето на Адриан и за нея нямаше място в душата му.тя се изсипваше през устата,очите и изпд ноктоте му и цапаше всичко наоколо ,заразявайки дори и цветята,до които се докосваше само за да ги стъпче.Той нервно потрепера,когато видя спокойствието у Мартин.Подивял,Адриан се приближи до сина си,хвана го за бялата риза и го обърна към себе си.Но Мартин и сега не реагира,само погледна предизвикателно към баща си.


- Омръзна ми цял живот да се занимавам само с тебе,копеле такова!


-Kакво пак съм направил?-Мартин направи възможно най-невинната гримаса,при което лицето му се изчисти от малките бръчици и заприлича на ангелско видение.Именно тази чистота Адриан мразеше най-много.Искаше му се да можеше да я заличи по някакъв начин затова стори онова,което винаги правеше в подобни случаи.Адриан вдигна огромната си ръка и замахна с все сила срещу лицето на Мартин.Като че ли това успокои звяра и той отпусна свободно широките си плещи.Мартин се опита да се изправи,но погледът му се премрежи и м се зави свят.Очите му заблестяха с неистово презрение,когато най-накрая успя да си поеме въздух.Той се обърна подигравателно към баща си.


Но Адриан никога не се задоволяваше само с един удар.Вълкът проявява по-голяма милост към жертвите си, като ги убива, за разлика от това чудовище,което нараняваше опиянен от чуждата болка.И колкото повече раздираше,толкова по-жаден бе за страдание,което го караше да иска още и още.


-Няма ли да ми кажеш поне една причина,поради която ме биеш?-Мартин знаеше,че на баща му не му бе нужна причина,за да го нарани.Адриан често разрешаваше проблемите си с много пиене,а за грешките си наказваше Мартин.


Адриан изрева грозно и мазните му устни почти изчезнаха,оголвайки почернелите,на места ,зъби.Той добре познаваше блясъка в очите на момчето,който показваше готовност за борба,силен и непреклонен дух.Така щеше да му бъде много по-приятно да го удря.Адриан нервно задърпа колана си,опитвайки се да го измъкне от дънките си.В това време Мартин се изправи бавно в очакване на камшика върху кожата си.Странно бе,че въпреки всичко кожата на момчето бе нежна и изключително гладка,като кожа на новородено дете.Ударите по тази бяла и чиста плът бяха много по-болезнени отколкото ако момчето бе грубо и недодялано като Адриан.


"Скоро,нещастнико,скоро!"


Адриан изблъска момчето върху леглото и насочи цялата си сила срещу своя единствен син.Коланът заигра по тялото на Мартин ,оставяйки го бездиханен от болка.Но сега момчето понасяше много по-лесно страданието,знаейки,че то щеше да му бъде за последно.Той стискаше упорито зъби,отказвайки да изкрещи или да се пречупи.Капки кръв опръскаха ризата на Мартин,но това не спря баща му.Жар прояждаше мозъка на Адриан,виждайкои раните на момчето и той не желаеше да прекъсне мъчението.


На входната врата се позвъня,при което Адриан стреснато замръзна с вдигната ръка във въздуха.Бързо обърса пяната,стичаща се по устните му и сложи колана на дънките си.Без да поглежда сина си,Адриан излезе от стаята и се насочи към входната врата.Мартин се изправи от от леглото си и се загледа в мрака през прозореца.Цялата му същност крещеше в агония,но в миг,като че ли сияние озари лицето му.Въпреки огромната физическа болка,душата на мамчето трептеше от вълнение,защото бе съзряло тъмните сенки,пробягващи край къщата.


Музика от долната стая заглуши мислите на Мартин.Той дочу гласове и истеричен смях на жена.Момчето добре познаваше гласа на Ирина,любовницата на баща му,която мразеше и презираше тъй ,както ненавиждаше и Адриан.Въздъхна облекчено пренирен ги зачака да заспят.


След по-малко от 2 часа Ирина и Адриан вече бяха легнали един до другполузаспали,уморени от алкохола и нощния живот.КОгто техните гласовезамлъкнаха,Мартин тихо се преоблече.Смени ризата си с друга,черна,обу други панталони и кецове,а старите окървавени захвърли в ъгала.Нервно загаси лампата на стаята си и с треперещи ръце отвори прозореца.Внимателно се ослуша и като не дочу никакво движение,се успокои.Преди да прекрачи прозореца,<артин се обърна към стаята си и когато я огледа,студени капчици пот избиха по цялото му тяло.Но после присви доволно очи и се усмихна.

"Сбогом надзирателю"

Мартин се прокрадна през отворения прозорец и без дори да се замисли,скочи от втория етаж на земята.Там вече го чакаше високо момче стъмни очи ,което се здрависа с беглеца.

-Готово ли е всичко?-прошепна Мартин.

-Почти!Но нека да се отдалечим докато другите си свършат работата.

-Сигурни ли сте,че искате да го направите.

-А,ти?

Мартин погледна учуден събеседника си,след което повдигна ризата си и ну показа пресните си белези от колана.

-Ти как мислиш?!

-Тогава да се залавяме за работа.

Мартин наблюдаваше своите приятели и,като че ли почуства теченията на живота отново по вените си.Те запълниха дупката в сърцето му,което малко по малко започна да бие възродено от света на нищото,изблъска кръвта в главата на Мартин и засили неговия ентусиазъм.След няколко минути край къщата настъпи пълна тишина ,предвещаваща идването на края.Всичко заглъхна в тъмнината,дори и буйният до скоро вятър.Като че ли целият свят бе буден и спотаен,с широко отворени очи ,не смееше да издаде нито звук.

Бледа искрица в ръцете на Мартин ,пред входната врата му даде знак,че той скоро щеше отново да съществува.Цялата му злост и омраза се намираше само в тази единствена искрица,която щеше да се слее с източника на неговия вечен страх и болка,а скоро и да изчезне заедно с тъгата.


Мартин хвърли запалената кибритена клечка на прага пред къщата.Без чувство на вина или на съжаление с тази клечка той каза последно сбогом на своя баща,на когото като малък се възхищаваше и чиято смърт сега цялото му съзнание желаеше.


Пламкът се плъзна плавно,като мрачен танц по бензина,полят на земята и се спусна към къщата,в чиито основи бяха вградени крясаците,канещи го да се слеят в едно.Това царство на земното и жалкото огънят пожела само за себе си и без да чака повод прегърна всяко късче от него, страсно зелувайки го.


Нищо не можеше да спре пламъците да получат онова,към което се стремяха,дори и отчаяните викове на изгарящата плът,ревяща в безмилостната прегръдка.Писъците на безвъзвратно изгубени души продираха въздуха и самата нощ.Хиляди очи в един миг се затвориха и заплакаха.Цялата вселена се свлече на колене пред Бога,молейки за прошка.


Мартин стоеше изправен и с възхищение се наслаждаваше на всички нови,галещи тялото му ,емоции.Сега той отново щеше да може да обича света,да обича човека и дори щеше да обича себе си.Свършено бе с душата на грохнал старец ,тя бе заменена с жизненост ,даваща път на света,за който Мартин бе мечтал толкова време.


Високото и тъмнокосо момче се приближи до него и сложи ръката си на рамото му.Мартин го погледна доволен.


-Свобода.Успях да спечеля свободата си.


***


И ето че най сетне кървава светлина докосна раздърпаните облаци,посипвайки ги с нежността на новия ден.Небето постепенно се проясни,скривайки ръждясалата луна ,а сноп лъчи сочеше под тежкото слънце прахта на издъхналата страшна болка.


 


2003-07-25