БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Бял стих за тъмнината

Станислава Василева Немска (stenli499)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Когато утре ми зараснат устните

и не останат рани за целуване 

ще проумея смисъла на вятъра,

довял внезапно твоето присъствие.

Възвърнат ли очите ми цвета си,

най-послe ще прогледна във зелено,

ще спра да хапя себе си неистово,

ще пратя в нищото глада за тебе...

Когато утре ми зараснат устните

и моливът остане без графити 

навярно ще живееш в чужди графики

по листове с признания завити.

 

Ще съм небе със собствена градина.

На тъмно и във стих ще те разкажа.

В зениците ще скрия две пустини,

а после ще им забраня миражите.

 

Когато утре ми зараснат устните

ще уча география на белезите

и с пръсти белодробни ще те вкусвам

в едни изящни спомени за релсите.

Ще скрия лик в една дъга нетрайна

или в море, или в дъха на вятъра...

Ще гледам на ръка на силеута ти,

ще лъжа, че ще е щастлив без мене.

Когато утре ми зараснат устните,

ще съм дъждовна капка от признания

и ще валя над покрива ти нощем 

същинска гилотина за луната!

 

А всъщност... имам рани нелечими

(дойдох при теб по кожа и затишие).

Но днес ти разрешавам  съблечи ме!

Дано не съм забравила да дишам...

 

 

 

---