БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Като орисия

Никола Георгиев Апостолов (апостола)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

1.

Мълния ми тялото пробива.

Падат ми очите в тъмнина.

Тоз живот по малко ме убива...

Той лишава ме от светлина.

 

Споменът от детството бледнее.

Пада и над бъдното ми мрак.

В страх сърцето вече леденее-

чува гарванов последен грак.

 

2.

Погребвам вече сетната надежда,

че ще живея, казват, като бей.

Видя се, че живота ми отрежда

един безличен, гърчав апогей.

 

И аз ще си остана лист обрулен

от този свят, приличащ на дърво.

Ще се търкалям  все по път цървулен,

додето се превърна във черво.