БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Черната шапчица

(sinsky)

Раздел: Подражания/Пародии  Цикъл:

( Червената шапчица\Терминатор - микс на DJ sinsky )

Имало едно време...
Черната шапчица погледна тактическата карта на околността, която майка и бе разстлала пред нея. Тя слушаше напътствията, внимателно следейки движенията и по картата на слабата премигваща светлина от няколкото остарели луминисцентни лампи, поклащащи се из задимения въздух.
- ... и не се отклонявай от пътя - има минни полета и някакъв нов усъвършенстван прототип, които копира хора. Оригиналът винаги се терминира.
Черната шапчица кимна мрачно и пое малкия червен контейнер, който трябваше да занесе на баба. От това зависеше животът и... не, от това зависеше животът на всички! Тя излезе на бегом, превивайки се под страшната отговорност, стоварена на крехките и рамене. Майката захвърли фаса на земята и стъпи върху него, след което се загледа след нея в далечината.
Черната шапчица подтичваше из мрака на нощта по прашния осеян с черепи и обгорени останки път, потънала в мисли. Ненадейно на рамото и легна тежка длан, а до нея изникна дружелюбно усмихнат войник от съпротивата.
- Накъде си тръгнала, Черна шапчице?
- Трябва да занеса червения контейнер в бункера на баба.
Войникът учудено повдигна вежди.
- А защо си невъоръжена? Тук е опасно.
Черната шапчица се плесна по челото.
- Ех, че съм загубена... - тя беше забравила вкъщи малката картечница, с която станаха неразделни след шестия и рожден ден.
- Нищо, нищо, ела с мен. Наблизо има склад за оръжия.
- Има ли малки картечници?
- Малки, големи, всякакви...
- Мама каза да не се отклонявам от пътя!
- Няма страшно, аз познавам околността.
- Ами добре тогава.
И те тръгнаха към склада. Докато вървяха войникът не откъсваше очи от червения контейнер.
- Какво има вътре? - попита той невинно.
- Не мога да ти кажа.
- Айде де, кажи! На мен може...
- Не.
Той я погледна свирепо, а по тялото му премина неестествена тръпка. "Оригиналът винаги се терминира", отекнаха в съзнанието на Черната шапчица думите на майка и. Тя побягна с всички сили, ала не беше изминала и няколко крачки, когато чу как нещо под нея изщрака. Замръзна на място, проклинайки теорията на вероятностите - ядрена мина. "Добре че е от по-стария модел", помисли си тя. Новите се задействаха само при докосване.
Усъвършенстваният прототип заби пръст в рамото и и попита отново:
- Какво има в контейнера... знам, че боли.
- Е аз съм свикнала. Между другото, стъпил си на ядрена мина!
В този момент отнякъде с рев изникна малък джип, от който, нарамил базука, изскочи добрият ловец.
- Дръж!
Черната шапчица му подхвърли контейнера, но ръцете на добрия ловец бяха заети от две тежки плазмени пушки и той го остави да падне.
Усъвършенстваният прототип се хвърли натам, но добрият ловец откри огън с пушките. Прототипът отхвръкна далеч, целият в дупки, след което се изправи и ги изгледа ядосано. Тогава ловецът пусна пушките на земята и насочи базуката:
- Асталависта, бейби!

- Добре ли си? - добрият ловец обезвреди мината и превърза раните на Черната шапчица. Тя кимна, след което си прибра контейнера.
- Нямаме много време - каза той мрачно, вперил поглед в уголемяващата се метална локвичка докато сменяше пълнителите на пушките. След това се метна отново на джипа и отпраши нанякъде, а Черната шапчица продължи да подтичва към бункера на баба, тананикайки весело. Тя с нетърпение очакваше да се срещне с нея... Да я види... Липсваше и нейното силно, прозязано от множество бръчки лице, стоманеносивите и волеви очи, пешкирът, обгорялата по краищата от множество страшни битки престилка...
Междувременно усъвършенстваният прототип реши да я изпревари и мина напряко през минното поле, стигна бункера и се представи за нея, преодолявайки охраната. После той терминира бабата и прие нейната форма, решен да изчака Черната шапчица и да вземе червения контейнер.
Ловецът се зачуди какво да прави сега. И като не се сети нищо интересно, реши да посети бабата. Там обаче нещо не бе наред - бункерът бе наполовина разрушен, от входа към небето се издигаше гъст дим... той влезе вътре, кашляйки неудършимо. По стените имаше кръв, сажди и кратерчета от автоматична стрелба, а на пода лежаха развалини и части от човешки тела, сред които трепкаха пламъчета, останали от експлозиите на гранатите.
Добрият ловец сложи кърпичка на носа си и продължи към вътрешната част, минавайки направо през най-близката дупка в стената. Там той завари усъвършенствания прототип, седнал в средата на стаята сред изцъклените трупове на Черната шапчица и нейната баба. Той свирепо удряше червения контейнер в пода, забравил за камуфлажа си.
- Как е? - попита ловеца и седна до него.
- Не мога да го отворя - жално изплака усъвършенстваният прототип.
- Я дай на мен.
Добрият ловец огледа древните символи по червения контейнер. Ведрина озари лицето му... чу се тихо изсъскване. Той отпи от кутийката, въздъхна облекчено и обръщайки се към камерата, изпя като по ноти:
- Пийте кока-кола!


2003-07-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)