БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


КОПЧЕ

Ивайло Дагнев (t-rex)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: За нормалността и за лудите

КОПЧЕ

 

В неслънчев ден на полуусмивка

и тротоар, обут в три-четвърти сянка,

Голямото Червено Копче на

жълтата ми риза лудна 

по мъничко клипсче

на фино ушенце

и с пук на  улицата изхвърча,

и се търкулна

като главата на Йоан пред Саломе...

Стреснат бордюрът го запита

защо стопанката си  е оставило

да ходи полуразгърдено- полуразголена...

“Нали знаеш, - чух копчето - какви ли

не ги върши човек като се влюби?!..”

 

И прихнаха във кикот цветовете, после

Слънцето изгря с усмивка до ушите,

а вятърът, не издържа, изпусна бузи...

 

От смях и  улицата стана детска люлка.

 

Аз целият се свих, за да опазя ризата

и забелязах, че нещо малко

липсва на живота ми,

за да разгърне

себе си.