БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

МЪРЗЕЛАН И МЪРЗЕЛАНКА

Ivan Petrov Hadjidimitrov (hadjito)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

  Край реката градска, на зелената полянка си живеел кметът Мързелан със заместник кмета Мързеланка. Имали си те къщурка Общински съвет който в зимни дни ги топлел, а пък в летни ги разхлаждал. Имали си и козица-икономика с бяла пухкава брадица. Тя ги хранела с мляко и попара. Щом се наспинквали добре до пладне, кметът Мързелан навивал инвестиционната връвчица на ръката си и тръгвал към Европейската гора за дръвца. А зам-кметица Мързеланка се изтягала на сянка със започнатата от години образователна и здравноосигурителна къделя да преде и да преприда.
Тъй минават си им дните и живеят си честити.
Но веднаж козицата им бяла, що свободно си пасяла в пасбището на страната, се забъркала в гората.
- Бре, къде ли е ваджишка? - се запитала с въздишка зам-кметица Мързелана. - Потърси я Мързелане.
- Я недей ми вдига врява! - кипнал Мързелан тогава. - Щом ти трябва - прав ти път. - Хе полето, хе лесът. Аз сега се връщам от Брюксел и желая да почивам.
- Браво, тъй ами, че как. Аз не съм подвила крак. Нали идвам от Страсбург. Как ще тръгна в този мрак да лудея по гората?
И си легнаха да спят най-спокойно в свойто кметство. А в гората по съседство чужди вълчи интереси се нахраниха с бялата козица-икономика.
Стават гладни сутринта. И говори Мързелан:
- Ех, ще минем без козата. Щом си имаме
къщурка и въженце, пъстра хурка, някак пак ще преживеем.
Пак занизаха се дните, пак щастливи и честити.
Но се случи тъй веднаж - рукна от небето дъжд и прокапа покривът на общината.
- Слушай, кмете, Мързелане, няма работата тъй да стане. Покрива вземи да стегнеш. Ето падна нова капка на белгийската ти шапка.
- Не, на мен не ми прилича, кмет по покрива да тичам. Я иди ти като по-млада - всичко поправи за в час, ще ти ръкопляскам аз.
- Боже! - рекла зам-кметица Мързеланка. - Станала съм вече сянка. Няма делник, няма празник, няма сряда, няма петък от общински пусти шетък. А сега и покривите да оправям. Не ми ли стигат екологията и културата, ами да се качвам пък сега и на капандурата?
Никой труд не си направи покрива, за да поправи. Текла си водата текла и на срутване Общинския съвет обрекла. Едва живи се измъкнаха от руините й Мързелан и Мързеланка. Седнали тогава на зелената полянка на отколешната своя слава и се спогледали накриво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица-икономика, ни въженце инвестицийка, ни попара приватизационна, нито хурка, нито община-къщурка.



2015-04-21