БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Независими.."

Дияна Талал Нажар (librocubicularist)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Беше 22 септември 2001, когато Томи получи първите си моливи и блокче. Както се очаква от всяко дете, той ги отвори с ентусиазъм и веднага грабна черния молив в ръка. Започна да рисува с лек замах, сякаш е чакал това цял живот. Той не докосна другите моливи, използваше само черния. Мина около час, когато той най-после отпусна пръсти и се почувства удовлетворен, щастлив. Прибра рисунката в чантата си, за да я покаже утре на учителката.
През дъждовния 22 септември 2002, майката на Томи беше в училище, повикана от госпожата. Не му позволиха да ги слуша. Той не разбираше какво се случва. След два дена се запозна с един чичко, който му каза, че ще бъде негов приятел. Обясни му, че е на място, на което трябва да сподели всичко, за да се почувства по-добре. Чичкото не спираше да си записва неща. Не го смяташе за приятел. Майка му го водеше там всяка седмица.
22 септември 2003. Госпожата обясняваше за празника. Казваше, че освен свободни сме и независими, така че трябва да сме щастливи. Томи вдигна ръка. Госпожата леко очудено кимна към него.
-Не разбирам.
-Какво не разбираш, Томи?
-Как така сме свободни? Никой не ми изглежда свободен.
-Свободни сме, все пак имаме право на мнение и действия по наш избор.
-Не е вярно! Много хора са нещастни и се лъжат.Не казват каквото мислят. И Вие не казвате какво мислите, защото и на вас не Ви дават, нали?
-Кой те научи да говориш така, Томи?
-Дядо ми разказваше за вас- големите. Не ме е учил, аз просто разбрах за какво говори и мисля, че е вярно.
След училище бяха дошли и мама, и татко. Говореха с госпожата на Томи много време. Той не разбираше какво толкова е направил. Видя госпожата да показва рисунките му.
Той отново започна да се среща с чичкото, който казваше, че ще е негов приятел и очаква да му се споделя.
Вече бе 22 септември 2007. Томи не посещаваше чичкото. Днес бе нарисувал нещо ново. Нещо отличаващо се. Вече развил таланта си, на листа бе изобразил човек. Човек, окован с вериги и с празен поглед. На стената зад окования човек пишеше: "НЕЗАВИСИМ?".
Този път не отиде при чичкото. След като видяха тази негова рисунка, той ги чу да си шепнат. Не след дълго, родителите му го накараха да пие някакви хапчета.
22 септември 2008. Той не спираше да рисува. Не спираше да спори, да отстоява мнението си. Не спираше да е човек. Но другите също не спираха да опитват да го променят.
22 септември 2011. Вече втора година му бяха забранили почти всичко. Не го пускаха на училище и не му даваха да рисува. Само хапчета и разговори със специалисти. Щом се опълчеше на чуждото мнение, той бе наказван.
22 септември 2013. Томи най-после стана на 18. Щеше да живее сам и свободен. Беше събрал багажа си. Качи се в колата, очакваше своята изненада. Закараха го пред огромна сграда. Видя хора с еднакво облекло. После прочете надписа. Не. Това не можеше да се случва. Собствените му родители не биха му го причинили.
22 септември 2014. Томи беше затворен между четири стени. Бяла стая само с едно легло и раирани чаршафи. Беше в обкръжението на хора говорещи несвързано, някои от тях плашещи, а други приличащи на него. Родителите му дойдоха, казваха му колко важен ден е днес. Какъв велик празник е. За него това беше деня, в който бе затворен. За тях, това беше деня, в който са станали "независими".
23 септември 2014. Стаята беше празна. Нямаше чаршафи, нямаше светлна.Нямаше живот. Имаше само едно единствено нещо. Стената. Стената, която бе изрисувана по възможно най-красив начин. Черни линий, нарисувани с въглен, който най-вероятно бе отмъкнат от камината. Бе изобразен мъж. Мъж, лежащ на земята до скъсани вериги. Мъж, чийто живот бе свършил. Над него имаше нещо. Голям надпис...
"Вече съм независим."


2014-10-18