<

(slayer)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Дванадесета глава  – Крепостта Перистери

 

(финалът)

 

Ден първи

 

Като пристигнаха на острова всички пътници бяха инструктирани по коя пътека да тръгнат също така им показа към коя посока да продължат.

След кратко съвещание те поеха по пътека в малка гора , която ги отведе до плажна ивици , която бе чиста , а служителите в момента разчистваха ивицата по която бе останали някой друг боклук. Видяха табела която ги подканваше да си събуят обувките и да вървят боси , за да се запази чистотата на пясъка.Деня превалеше , а пясъка бе още твърде горещ и те за поскачаха, като зайчета видели моркови. Като ги видяха служителите ги посрещнаха и им съобщиха , че след половин час бара на плажа ще отвори и те ще могат да се разхладят , а докато чакат могат да поплуват в искрящо бялата вода.Морето бе спокойно , но забелязаха , че от хоризонта наближават тъмни облаци и се притесниха , че идва буря , но служителите ги успокоиха , че спрямо прогнозата не се очаква тропическа буря по този край , но естествено те грешаха и след час всички щяха да го разберат.

Някой от семействата си опънаха плажните хавлии и побързаха да цопнат във хладката океанска вода . Цапаха като луди , като издаваха силни писъци. Другите стояха и ги гледаха и в крайна сметка и те се престрашиха да влязат във водата. Семейство Маркови си опънаха на по отделно място , за да не би случайно някой да ги стъпче и си облякоха банските костюми. Не бяха свикнали с този климат и затрепериха като кучета. Мария извади плажното масло на фирма ,,Слънце’’ и намаза гърба на Петъо , а после си размениха местата. Тя не влезе във водата , а Петъо така й не излезе докато не се появи бурята.

След като отвори плажния бар всички се наредиха на опашка , за да получат студен коктел , който струваше 24,90 местна валута. Това бе твърде скъпо за семейство Маркови и те си останаха на студена минерална вода. Храната която се предлагаше бе евтина и те седнаха на една от масите , която бе една от последните не заети. Детските викове бяха оглушителни и майката на Петъо учтиво помоли родителите да помолят децата да не викат , а в отговор получи ,,Гледай си работата’’ и Петъо тръгва да се намесва , а майка му го спря и му каза , че може да си седнат на плажа и там да вечерят спокойно. Той я послуша и се върнаха на плажа. Таман седнаха и забелязаха , че облаците са твърде близо до брега . Това предвещаваше , че много скоро ще завали и спрямо мястото бая силно ще духа. Събраха си нещата в сака си и отидоха при служителите , които стояха до единия фризер за сладолед.

 

-         Добър ден . Искаме да ви попитаме нещо ? – попита майка му

-         Да кажете ! – отговори един от служителите

-         Идва буря и искаме да си отидем на мястото където ще преспим , ще може ли да ни обясните от къде да минем , че да стигнем до крепостта ?

-         Буря ли . Мили боже не сме забелязали . Слушайте внимателно , че да не се загубите. Ръгвате от тук на право , ще стигнете до едно разклонение на края на ивицата до онези скали – той ги посочи – От там тръгвате на дясно не на ляво , за да не се озовете на края на острова. Като тръгнете на дясно вървите само на пред. Ще срещнете една табела на която пише името на крепостта. След нея тръгвате на ляво по окосената пътека и ще стигнете до крепостта . Там ще ви посрещнат. А сега ме извинете , но трябва да съобщя на останалите , че е време да тръгват.

 

Сграбиха тежкия сак и тръгнаха по посока на скалите. Като се допряха до там , майка му извади фотоапарата и засне Петъо , който бе се покачил на скалите. При слизането си Петъо си одра десния крак , но забеляза , че раната му заздравя за броени секунди – това го зарадва, вече нямаше да има рани и болка.

Като приключиха фотосесията , те видяха разклонението , което бяха им обяснили. Тръгнаха по десния път , а останалите от групата вече ги достигаха. Едно от семействата изоставаше от останалите , защото децата не спряха да се тръшкат по пясъка искайки да останат още малко. В опитите си да укротят децата си те забравиха по коя пътека трябваше да тръгнат и тръгнаха по лявата , която ще се окаже фатална за тях.

Задуха силен вятър , но не бе заваляло още , когато стигнаха до крепостта. Вратите й веднага се отвориха и ги посрещнаха пикола , които им поеха багажа. Петъо забеляза , че бяха твърде изморени за малкото работа тук и че лицата им бяха твърде бели. Той сподели съмненията си с майка си , а тя го посъветва да не прави нищо все още , а да наблюдава. Никой от присъстващите не забеляза , че едно семейство отсъства.

Семейство Ригън се озова пред пещера вместо пред крепост . Възрастните се скараха , а децата реваха. Взаимно се обвиняваха , че са сбъркали посоката и сега трябваше да вървят в бурята отново на зад. Тогава чуха глас който ги канеше да влязат в пещерата. Те като хипнотизирани влязоха вътре и излязоха като животни гладуващи за кръв.

През останалото време останалите , които бяха в крепостта скрити от бурята се настаняваха по стайте си. Всяка стая бе готически обзаведени със старинни мебели и килими покриващи целия циментен под. Стаята бе също обзаведена и със две разгъващи се легла , които се дърпаха от стените и трябваше да дърпат силно, за да ги разтегнат.

Чуха се едновременно почукване на вратите и в един глас пиколата съобщиха , че гостите са канени в голямата зала за пир организиран от собственика. Имаха десет минути да се приготвят и пет да отидат в залата. Мария и Петъо си потрошиха краката да бързат да се преобличат и отново да се обличат и за малко да се убият по стълбите бягайки към залата опитвайки се да не закъснеят. Влязоха тъкмо на време, когато се сервираха напитките. Алкохола се състоеше от червено вино и шампанско , а за децата сокове. Петъо се намръщи и пожела да му донесат уиски. А като му го донесоха всички го спогледаха странно , а майка му обясни , че е голям и му е позволено да пие по петдесет грама .  

Служител от плажа облечен в смокинг влезе в залата и застана на края на масата , като помоли за тишина – всички млъкнаха за в час , а децата го погледнаха неразбиращо. Той им съобщи , че домакина им тази вечер е тук и ще им се представи на всички и изтъкна , че го прави за първи и последен път. След това излезе като им пожела лека вечер.

Всички продължиха с разговорите си , но отново бяха прекъснати от внезапното отваряне на едни от вратите. Влезе мъж не много стар на около 40 години – поне така изглеждаше, облечен в кожено яке и тъмни дънки  ,а лицето му бе сериозно без грам усмивка.  Доближи се до масата и вдигна своята часа с шампанско , като почука с лъжичка по нея. Всички млъкнаха и обърнаха глави към него:

-         Добър вечер на всички ! – гласът му бе дрезгав , на Петъо му се стори зловещ но нищо не каза на майка си – Казвам се лорд Дейвид Бъргам и съм собственика на тази крепост. Вече разбрахте , че друг път пред други хора няма да се покажа , но за тези три дни аз реших да видя какви хора ми идват на гости. Тук не идват много хора . Само като е топло и има бар долу – всички се закикотиха – Крепостта в която се намира е на повече от 300 години и за времето си е доста запазена. Баща ми и неговия баща и техните разбира се внуци се грижат тази крепост да се държи все още. Спрямо века в който се намираме тя е оборудвана с много развлечения за вас и за вашите деца. За вечеря ще има опечени три пуйки на момента заклани , а за десерт крем ягода. Благодаря , че избрахте да почивате при мен. Сега ви оставям да вечеряте , защото вече е време за сервиране и преди да свърша има няколко правила в тази крепост. Първото е – Да не се крещи по коридорите – защото има голямо ехо , Второто е – Да не се мърси и влиза с кални обувки в коридорите и Трето – Да не се излиза след десет часа от стайте . Приятна вечеря.

-         Мамо ти разбра ли , защо не е позволено да се излиза след десет ? – Петъо попита майка си

-         Не и не ми стана ясно какви са тези правила , а уж сме на почивка , а не в затвор . – отговори тя

-         Тука има нещо странно . Виж и неговото лице е мъртво бяло .

-         Може пък да е от крепостта . Искам да кажа ако не излиза много често.

-         Не знам , но мисля че ще разберем.

 

След това смениха темата и минаха на вълна колко е вкусна пуйката докато Джесика не предаде съобщение от което Петъо щеше да повърне. Той дръпна за ръката майка си и каза да не яде от месото и изобщо нищо да не яде, а тя го попита какво не е наред , а тя като чу че ядат човешки останки хукна в тоалетната.

 

-         Какво и има на майка ти момче – попита лорда

-         Все още не се е оправила от летенето господине ! – отговори Петъо

-         Нормално е синко , ако лети за първи път.

 

Петъо се извини на лорда, че и на него не му е добре и че ще се оттеглят в стаята си да си починат . Той отиде до тоалетната  ,а майка му тъкмо излизаше от там. Той я помоли да отидат в стаята им – тя го послуша.

Като се прибраха и си легнаха майка му го заговори за това , което ядяха , но Петъо й каза да не говори за това , защото и стените имаха уши и бе прав . Някой ги наблюдаваше. След това заспаха.

По късно през нощта Петъо бе събуден от силен женски вик , а майка му подскочи в леглото. Те се втурнаха в коридора , за да видят какво става. Писъците идваха от първата стая на долния етаж. Затичаха се надолу , като внимаваха по стълбите. Завариха пред стаята насъбрали се хора , които гледаха в стаята. Петъо и майка му се приближиха . Съпругата на едно от семействата крещеше истерично , а нейния мъж лежеше в банята побелял като снежинка. Лекарите пристигнаха и установиха причината за смъртта му , а причината смрази кръвта на Мария , а Петъо не остана учуден. Човека му бе изпита до капка кръвта , а от извършителя нямаше й следа.

След един час лорда с полиция бе дошъл , а всички гости бяха помолени да се върнат в стайте. Повече никой от тях не видя това семейство. А Петъо стана подозрителен.

 

* * *

Ден втори

 

Рано сутринта бяха събудени , но са спали след случилото се кой знае колко – от силен вой , а след това покана към посетителите да отидат в градината на крепостта и по възможност да си облекат гащеризони.

Всички веднага разбраха какво ще правят , а след шока не им бе много до копане , но не искаха да остават сами точно сега. След половин час мъкнене до градината , те се наредиха на редица пред огромна градина в която бе засята от много видове зеленчуци.От север се появи мъж с количка пълна с мотики и лопати. Чуха се пъшкания и офкания , като се видя какво щяха да правят. Човка който докара мотиките бе снощния младеж , който обяви идването на лорда , но този път лицето му бе нормално. Петъо и Мария го забелязаха , но се потрудиха да не го покажат.

Младежа мина през всеки , като им раздаде по една мотика и лопата.

След това им обясни какво трябва да правят и къде да копаят , а след това щяха да поливат. Всичко това бе организирано , за да се прикрият хората които се движеха тайно в крепостта. Петъо и Мария се отделиха към края на градината и започнаха тих разговор :

 

-         Забеляза ли това което аз видях Петъо ?

-         Че младежа вече не е с бяло лице и че лорда не се е появявал ?

-         Точно , за лорда – може и да спи още !

-         Съмнява ме !

-         Защо мислиш така ?

-         Не го ли видя колко бял беше ? А след няколко часа изчезна второ семейство ?

-         Второ семейство ли ? Как така второ семейство ?

-         Липсват още от пристигането ни в крепостта !

-         Кога го разбра това ?

-         Усетих го мамо , че липсват някой и забележи няма и следа от тях .

-         И какво може да им се случило ?

-         Или са им изпили кръвта или са превърнати в вампири !

-         И какво ще правим , може да сме следващите – започна да изпада в истерия – Направи нещо днес !

-         Успокои се мамо , ще ни издадеш . Не днес няма да направя нищо по точно ще проуча малко , а утре ще ги убия !

-         Ами ако изчезнат още семейства ?

-         Не знам кое от тях ще бъде следващото . там е проблема нямам никакво видение , нито представа изобщо как влизат. Чакай , ще се върна след малко ?

 

Петъо се върна в крепостта и отиде в стаята в която бе изчезнало второто семейство. Жив човек или звук нямаше и това го убеди , че нещо не е наред. Стаята бе отключена и той влезе. Всичко бе оправено все едно никой не е влизал вътре. Легна на леглото и се вгледа в стената. Имаше същата закачена картина на стената , като и в тяхната стая. Стана от леглото и се приближи до нея. Така нищо странно не забелязваше , но като я размърда малко се отвори таен вход в стената.Той се насочи към входа и влезе. Бе твърде тъмно и нямаше фенерче да си осветява. Тогава елемента му засея и той видя какво представлява коридора. Той бе направен от камъни, а на тях висяха в ред многобройни картини на които лицата бяха мъртво бели. Продължи по коридора , като се ослушваше да не би някой да идва, но освен мишките друг звук нямаше. Той предположи , че докато всички са на вън тук друг освен плъховете нямаше. Вървеше и размишляваше , какво би направил утре , но нищо не му хрумваше подходящо.

След голямо мотаене през огромните тунели той се озова пред врата , която не бе заключена. Отвори я и влезе . Лъхна го ужасяваш студ и злоба. Освети на всякъде и забеляза , че има няколко рафта с буркани пълни с някаква червена течност. Приближи се до тях и отвори един и го подуши – беше кръв. Съмненията му се сбъдваха – имаше си работа с вампири . Но как оцеляваха на слънцето не му беше ясно. Забеляза също още една врата , която също не бе заключена. Отвори я и влезе , но вътре имаше светлина от лампа и той спря сиянието от елемента. Стаята представляваше нещо като морга . По стените имаше железни капаци. Приближи се до един и го отвори. Видя единия член от първото семейство с две дупки на врата. Вдигна му клепачите и в тях видя живот , но за да се убеди , той повдигна и устните му от които се показаха кучешки зъби. Отвори и другите капаци – там се намираха и останалите изчезнали , но от лорда нямаше й следа. Трябваше да ги убие , докато още спят, защото не бе сигурен колко още бяха. Огледа се наоколо и видя метла с дълга дръжка. Доближи се до нея и й счупи върхът – направи си кол . Той премина през всеки и заби кола в сърцата им , а те само изстенеха и се превърнаха в пепел. После затвори капаците . Обърна се и видя още капаци на които имаше имена . приближи се до тях и прочете техните името , също и на другите. Тогава изпадна в паника и хукна при майка си . Тичаше колкото можеше по бързо – можеше и да хвърчи , но не искаше да се издаде. Върна се в двора , но нямаше следа да има човек в градината. Тогава усети , че го наблюдават и се обърна , като си вдигна главата на горе.Видя силует , който нагло му се смееше със острите си зъби . Тогава той разбра – всички бяха отвлечени докато го е нямало. Затича се във стаята им , но и там нямаше следа от майка му. Това не можеше да му се случва за втори път – отново майка му бе отвлечена. Усети , че ще припадне . Тогава елемента някак се активира и го направи невидим , докато Петъо падаше на пода.  

Събуди се след няколко часа и видя , че е вече се е стъмнило . Първо не знаеше какво бе се случило , но после се досети.Едва се изправи , главата го болеше много. Излезе в коридора , а в там бе твърде тъмно. Опита се да активира елемента , но без успех. Опита връзка с Джесика , но отново без успех – нямаше сили какво се бе случило . Дочу гласове идващи някъде на първия етаж. Слезе бавно по стълбите и гласовете се увеличиха. Идваха от залата в която бяха вечеряли вчера. Приближи се и отвори вратите и какво да види. Всички които бяха тук са вързани за столове със забити игри във ръцете , а кръвта им се източваше. Той се спусна към тях н обе спрян от познат глас :

 

-         Не бързай толкова убиецо . Казах ти , че пак ще се видим .

-         Какво става тук ?

-         Не разбра ли ? Ти падна в капана ни и сега всички ще умрат , както и ти.

-         Няма да стане вашата работа

-         Защо не ? Ще се трансформираш ? О , да ти нямаш способности , блокирали сме ги с помощта на една черна вещица и сега си беззащитен .

-         Толкова ли ви бе страх, че ми ги блокирахте. Защо не се изправихте в лице с мен страхливци ?

-         Вече няма защо да се крием , хайде приятелю да се покажем – когато се показаха очите на Петъо щяха да изскочат от орбитите си . Не можа да повярва на очите си това бяха Янко и Николай

-         Вие ! Защо го направихте ? Ние сме приятели !

-         Приятели ли ние ? О никога не сме били приятели . За да те убием трябваше да чакаме да станеш убиец , че да ни позволи господаря и сега дойде времето да умреш – каза Николай – И нещо друго благодарение на вещицата притежаваме способности , които ще ни помогнем да те убият или на кратко като те атакуваме двамата ти си мъртъв . И не се опитвай да бягаш не можеш да мръднеш това също е магия приятелю . Сбогом и до нови срещи в някой друг живот.

 

Янко и Николай застанаха един срещу друг като започнах да образуват огнено кълбо , което щяха да изпратят по Петъо , който не можеше  да мръдне. Петъо чу глас изведнъж.

 

-         Чуй ме мога да ти помогна , но искам да се съсредоточиш върху това , което ще кажа и ще се спасиш . Слушай само думите ми , даже не се оглеждай само слушай .

-         Добре.

-         Ще кажа заклинание , което ще те спаси и не питай коя съм ще се срещнем в други обстоятелства. Сега се съсредоточи. – тайнственото момиче започна да изрича своето заклинание  - ,,Чуй моите думи ти луна която си на небето . Чуй ме сега ти . Отприщи силите на това момче , защото ти го дари с тази сила , а те му я отнеха върни му я и го направи по силен’’ – точно когато кълбото стигаше до него той го спря и го смали до миниатюрно , а очите му сияеха

-         Какво това е не възможно – извика Янко

-         Така преди да приключим с този фарс , хората ще отидат по домовете си , а ти мамо ме чакай у нас. – той ги телепортира – А сега да приключваме с това . И вампирите с вашия лорд , които ще ме нападнат ще бъдат изпепелени – той щракна с пръст и всичко наречено вампир се възпламени . – Сега е ваш ред . Грешката ви беше , че ме предадохте и сега ще си платите .

-         Ние сме по силни – извика Янко и хвърли огнено кълбо , което Петъо избегна

-         Съмнявам се . Не исках това да правя , но ще трябва да ви отнема силите и да ви залича спомените ви за мен или да ви убия кое избирате ?

-         Няма да го направиш !

-         Да прав си няма . За това ще ви накажа с първото . -  той си протегна ръката , а те хукнаха да бягат – Всичко свърши – и след тези думи те се озоваха по домовете си спейки и вече нищо нямаше да помнят.

Петъо си тръгна от острова оставяйки след себе си разрушена крепост и горящи вампири

 

Благодаря на Дани Йорданова , която ми помогна за написването на тази книга. Всички истории и места са измислени , а градовете съществуват , но случилото се в тази книга са измислени. Лица и действащи герой са измислени.

 

КРАЙ


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Душата на Айша: Възмездие
Конкурси на Фондация "Буквите"