<

(slayer)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Глава десета – Облъчените

 

                                               В гората в Денвър

Група от младежи бяха поели на планински поход в гората на Денвър. Групата се състоеше от три момчета и две момичета. Разликата в годините им бе не по малка от една – две години. Саймън , Лори , Касъл, Лили и Красимир с походни чанти се бяха насочили към дебрите на гората. Придвижваха се по главния път с мини ван в който гърмеше ток музика ,а младежите си пушиха безобразно много цигари. Разговорите им бяха на различна тематика и понякога бяха лишени от пълен смисъл.

На 24 километър по пътя те спряха и продължиха по алеята във гората.Терена бе трудно проходим и за това се наложи да си разтворят малко чантите. Вървяха си спокойно и се любуваха на прекрасната гледка .

Избраха си горе долу подходящо място  и се заеха да си опъват палатките , което за тях не бе лесна работа , а до нощта оставаше само няколко часа.

След грухтенето и многобройните падания на камъните , те успяха сравнително добре да се справят с палатките си. Двете момичета щяха да спят заедно , а момчетата по отделно – всеки в отделна палатка.   

Настъпваха вечерните часове и групата реши да си запали огън , за да се стоплят малко , защото ставаше хладно. Разделиха се на две групи и в противоположни посоки тръгнаха да събират съчки и дърва за огрев. Касъл  остана сам без компания и се насочи към най добрата не трънлива посока. Като си вървеше той се озова на боровинкова поляна, където реши да набере малко боровинки , като предположи , че ще ги харесат неговите приятели. Като си береше боровинките , той дочу шумолене в близките храсти. Стресна се и се обърна към тях , като попита ,,Има ли някой ?’’. От там изскочи катеричка , която се покатери на дървото и се шмугна в близката хралупа. Успокой се и продължи да си бере боровинки – на цяло бе се отказал да събира дърва. След малко чу отново шумолене , но не му обърна внимание , като реши , че е някакво животно. Усети нужда на уринира и отиде до близкия храст , че да се облекчи. Тъкмо си сваляше ципа , когато чу странен смях , който се повтори няколко пъти и замлъкна. Касъл се огледа , но не видя някого и отново предположи , че е животно и продължи с уринирането. Чу стъпки зад него и моментално се обърна. Сега пред него стоеше мъж с обезобразено лице и подигравателна усмивка . В ръцете си държеше брадва. Касъл моментално побягна , но след 50 метра в главата му бе забита брадва. Тялото му бе отнесено в неизвестна посока.

По време когато тялото на Касъл се превърна в печено , приятелите му се бяха върнали в лагера и за сега не обръщаха внимание на неговото отсъствие.

Наредиха в кръг средно големи камъни , събраха съчките и ги запалиха със почти свършила запалка , а за хартия използваха – тоалетна хартия . Бяха забравили най важното за един излет – вестници.  Но извадиха късмет с цялото руло тоалетна хартия и успяха да го запалят . Към 20:00 започнаха да се притесняват за Касъл , който все още го нямаше . След един час вече бяха изпаднали в паника. А след още един час тръгнаха да го търсят из гората в непрогледния мрак. За да си помагат да виждат , те използваха фенерчета. Установиха , че като се движат всичките в една посока до никъде няма да стигнат и решиха да се разделят по един към четирите посоки на света. 

Саймън тръгна на север по точната посока на Касъл. Той също се натъкна на боровинквота поляна , като забеляза че има купчинка набрани боровинки , а малко по на дясно стоеше раницата на Касъл. Той го повика , но не получи отговор, защото Касъл вече бе буквално изяден .Той взе раницата и продължи на пред . продължи да вика името му и започна да се отчайва , когато чу странен смях и неразбираема реч. Освети около него , но не забеляза нищо. Чу стъпки зад него и се обърна , но нямаше никого , а смехът продължаваше от всички посоки . Той се ядоса , като предположи , че приятелите му се присмиват и изкрещя да престанат или ще ги набие . За отговор той получи още по силен отвратителен смях . Тръгна по посока до най близкия за него смях . Стигна до храст , който започна да осветява с фенерчето си. Там нямаше никого и се обърна да си отива в лагера , когато видя мъж стоящ пред него с разчекната в усмивка уста на която липсваха зъби . Докато разбере , какво стой пред него вече му бе отсечена главата.

Също като Саймън той се превърна в суши за техните похитители.

Лили и Лора за разлика от момчетата се върнаха в лагера . А след час разбраха , че са оставени сами в гората. Нямаше й следа от техните приятели. Чуха шум и извикаха , но като видяха Красимир се успокоиха.

Той им съобщи , че няма следа от Касъл, а те му отговориха , че са загубили връзка със Саймън. Решиха да си лягат , а на сутринта щяха да ги потърсят. Преди да заспят те чуха странния смях идващ в гората , но не предполагаха , какво щеше да им се случи.

 

* * *

На съмване бяха събудени от събарянето на техните прибори , които бяха оставени на масичка от вън , Разбира се те знаеха , че тук кражбите са сведени до минимум и не се притесняваха , че ще ги окрадат докато спят. Излязоха на вън да видят , какво става . Забелязаха веднага , че огъня още гори , а над него имаше казан в който нещо се вареше. Лъхна ги миризма на изгоряла плът . Те се из погледаха и тръгнаха да се приближават към него. Като погледнаха в него нищо странно не забелязаха , но намериха в него черпак , който изглеждаше не подържан . Красимир го взе и разбърка супата , а като я разбърка от врящата вода изскочиха главите на техните приятели. Моментално момичета се разпищяха , а Красимир едва ги накара да млъкнат , като им каза да си събират багажа и да се махат от тук . Натъкмиха се , като оставиха половината неща в своята бързина и паника и хукнаха бегом на зад към главния път и от там в колата. Препъваха се , падаха и пак ставаха , но успяха да излязат на главния път. Хвърлиха си чантите в багажника и се качиха в мини вана . Красимир пъхна ключа , дръпна спирачката и завъртя ключа. Мини вана не запали – пробва пак и без успех. Каза на момичетата да стоят вътре и слезе да погледне какъв е проблема. Вдигна капака и откри , че жиците са изтръгнати . Върна се в колата и съобщи лошата новина . Те избухнаха в сълзи – не знаеха какво да правят. Трябваше да вървят и слязоха едва от вана. Красимир им каза , че трябва да бягат не да вървят и побягнаха на спринт към най близкия град.

Започнаха да чуват познатия смях и това ги уплаши. Разбраха , че преследвачите им ги наблюдават й им се подиграват. Момичетата облени в сълзи пищяха и бягаха едновременно. Пътя им бе обграден изведнъж от петима с неизвестен пол хора човекоядци . Красимир се спусна върху единия , но бе повален с удар по главата , а момичетата бяха отведени в тяхното убежище , а съдбата на Красимир остана за тях не известна .

 

* * *

Седмица след случилото се с групата младежи в гората в Денвър , изчезнаха още няколко групи при което не остана забелязано от местните органи на реда. Те започнаха разследване при което също изчезнаха група полицай, които повече няма да видят семействата си. Местните медии надушиха ставащото и веднага екипи на телевизиите пристигнаха в отцепената зона да излъчат своя репортаж. За по големи мерки за сигурност , те не бяха допуснати по на вътре в територията на гората. Всеки застоял се и през нощта бе дочул странния смях идващ от някъде , но никои не се осмели да отиде да провери. А камерите които бяха монтирани засичаха движения , но заради недостатъчната светлина властите не можеха да определят , кой се движеше през нощта .

Една вечер заместник шерифа Клори бе на смяна и бе пратен от шефа си да дежури на единия пункт , който се намираше на вътре в гората. Вечерта след като всички журналисти си бяха опънали палатките си той се настани в колата си . Извади приготвената от жена му храна и започна лакомо да яде , когато през предното стъкло нахлу разбивайки прозореца – отрязаната глава на един от изчезналите. Той панически хвърли хамбургера си и повърна през прозореца. Настана олелия из присъстващите , които дочуха счупването на прозореца. Шерифът отиде да провери от къде бе дошла тази глава и повече не се върна , а журналистите като чуха неговия писък побързаха да се ометат от там , а на следващия ден всички материали бяха излъчени с предупреждения по телевизията и Петъо ги видя.

След няколко часа обсъждане на проблема с класната си той замина за Денвър . Взе със себе си единственото си оръжие , като скри в чантата си хилядолетния елемент, защото вече света бе го виждал на врата на тайнственото момиче спасител.

Хвана първия самолет, който летеше за там и разбира се майка му този път бе информирана за поредната задача на сина й. Не протестираше както преди , защото вече знаеше , че ако му забрани да си върши задълженията , че настъпи анархия в света и той бе единствения който можеше да го спре. Пожела да отиде с него , но Петъо я предупреди , че ще е твърде опасно за нея в гората , като и каза че й той не знае с какво си имат работа , а и другия факт е , че тя може да умре , а той не след трансформацията – а това което той не знаеше е че изобщо не можеше да умре от каквото да е било поне за сега .Обеща й преди да тръгне , че ще отидат някой ден на почивка заедно , където ще си починат без да имат някакви проблеми . Само дето Петъо се съмняваше с неговия късмет да не стане нещо и да му се провали почивката му с майка си.

След цял ден летене с хванати крака от стоенето , Петъо пристигна на аерогарата в Денвър. Като излезе от терминала , той бе заобиколен от много таксиметрови шофьори , които си предлагаха услугите . Като чуха , къде иска д го закарат те се разбягаха в най различни посоки. Петъо не предполагаше , че ситуацията е толкова много объркана. На всякъде по екраните се тръбеше предупреждения за гората ,които гласяха някой :

 

Влизането в гората забранено ! Влизането е на ваша отговорност !

 

Пътя за гората е затворен. Влизането абсолютно забранено. Ако някой бъде заловен , ще бъде арестуван.

 

От тия надписи Петъо настръхна. Все още не разбираше , какво толкова става в тази гора , но така ли иначе щеше да разбере. Но му трябваше превоз. Намери журналист , който бе тръгнал по посока на гората и той се съгласи да го закара до там. Като отидоха там Петъо видя кордон от военни части , които не им позволиха да продължат и ги помолиха да се върнат в града. Журналиста обърна колата и пое по обратния път. Като завиха на първия завой , Петъо го помоли да го остави тук и да си тръгва , а той щял да се оправи после . Журналиста с удоволствие го остави и от праши обратно в града.

Петъо се огледа за хора и като не видя никого по магистралата , бръкна в чантата си извади хилядолетния елемент. Сложи си го на врата и се насочи към военните , като по пътя си приготви обяснението.

Военните си насочиха автоматите към него , но като видяха , че е цивилен ги свалиха й отново го помолиха да се върне в града , а той от своя страна започна да им се обяснява :

 

-         Мога да ви помогна да заловите тези които издирвате , но трябва да ме пуснете да мина

-         Не ставай глупав момче . Не можеш да ни помогнеш и ние не знаем кого издирваме и е прекалено опасно за теб . Върни се в града .

-         Ами ако ви докажа , че мога да ви помогна ?

-         Нека да видим , как ще го направиш.

-         Ще го направя и ще разберете , че магията съществува. – Петъо се отдалечи от тях и се трансформира , а те го зяпнаха – Ето момчета . Знаете коя съм и сте наясно , че мога да се справя.

-         Да , да минавай и успех

 

Джесика премина бариерата и се отправи на вътре в гората.

След километър тя започна да чува смеха на няколко ,,човека’’. Спря и се заслуша , като разбра че смеха идваше от много страни, като усещаше , че я наблюдават, но продължи по пътя.Вървеше ли , вървеше и се наложи да си свали ботушите , защото я заболяха краката от неравния терен. Стигна до мястото , където бяха нощували първата изчезнала група. Получи видение в което видя точно какво се бе случило и се отвърти, но поне вече знаеше с какво си имаше работа и застана на щрек . Очакваше всеки момент да бъде халосана с нещо , но това не се случи в следващия един час. Продължи да върви , но този смях я побъркваше . Идваше и да крещи. Знаеше , че и се подиграват , но в крайна сметка тя щеше на края да се смее.

По едно време забеляза дим издигащ се в посоката в която вървеше . Предположи , че там ще има хижа в която сигурно обитаваха ,,месоядните’’. Срещна пътека по която тръгна и която я отведе до хижата. Тя бе занемарена. Вратите бяха измъкнати от пантите , прозорците бяха толкова мръсни , че не се виждаше нищо през тях. Забеляза също , че имаше два камиона с открити багажници. Тя отиде при тях и я лъхна миризма на изсъхнала кръв. Вътре имаше отрязани крака и ръце , но това не я учуди. Вече бе убедена , че си има работа с човекоядци. Отдалечи се от колите и тръгна по задната пътека , която водеше в задната част на хижата. Пред очите й се откри ужасяваща гледка . Видя опънати на колове тела на хора на които кожата им бе свалена – да не говорим за вътрешностите им които висяха . Успя да задържи стомаха си , а след това забеляза друго тяло , което даваше признаци , че е живо. Приближи се до него и хвана китката на момчето. Долови пулс и побърза да го свали на земята.Това бе Красимир , това го установи от личните му документи. Започна да го вдига , но тогава чу отново смеха и стъпки движещи се в храстите. Повдига си главата да погледне и в този момент една брадва се заби в земята . Тя премина на сантиметри от главата й. Тя се изправи и забеляза фигурна на около сто метра от нея и лице което и се смееше. След малко тя бе заобиколена от още ,,хора’’. Всички държаха в ръцете си студени оръжия. Един от тях се спусна върху нея , но Джесика го запрати с един удар в стената на хижата като му разцепи главата , а той отново се изправи – това я ужаси. Питаше се как е възможно да е жив още след такъв удар. Докато се осъзнае бе съборена на земята , като бе налагана с бухалки от петима мъже. За да избегне пребиване без опасност от смърт тя се надигна и скочи , като се превъртя зад тях. Извади чакрама си и отсече с един замах главите на двама , като им извика ,,Ето квит сме сега’’ , но те вместо да избягат се втурнаха срещу нея , а Джесика побягна в хижата. Там пък завари още по грозна гледка . На две маси лежаха чисто голи момичета , които изглеждаха бяха малтретирани, но живи и в съзнание. Тя ги освободи , като задържаше врата с крака си , за да не влязат ,,хората’’. Момичетата успяха да се надигнат , изглеждаха , че се бяха възстановили в известен смисъл и можеха да стоят на краката си.  Но нямаха друг изход от където да излязат за това Джесиак ритна вратата , която се окърти и събори ,,хората’’ на земята. Излязоха на вън , а като видяха Красимир лежащ на земята се втурнаха при него.А след тях ,,хората’’ ги гонеха залитайки на ляво и на дясно. Джесика се обърна и реши че няма смисъл да се бие с тях , а най добре да им отсече главите . тя хвърли чакрама , който направи точно това. След това вдигнаха и понесоха Красимир , който бе в безсъзнание , когато срещу тях изникна бягаща жена крещейки на не разбираем език , като носеше в ръце си брадва. Като се изправи срещу Джесика тя я ритна , а ,,жената’’ отлетя като се заби в един клон , като остана там да виси. Като изпрати оцелелите до военните части Джесика се върна и домъкна всички тела отново при тях , а след това си тръгна без да им отговори на въпросите им.

 


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Люляци в мъглата
Конкурси на Фондация "Буквите"