<

(slayer)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Глава девета– Време за истината

 

След многобройните валежи и бури , времето се оправи и класа на Петъо отиде на почивка за седмица във Върна. По разноски на спечелен проект , хотелът им и храната им бяха платени от него. Хотелът не три звезден , но подържан и лъснат от горе до долу.

Целия клас пристигна във Варна към 9:00 сутринта с няколко минути закъснение. Купиха си банички за сутрешната им закуска и тръгнаха по посока на хотел ,,Слънчев ден’’ , който се намираше на десет километра от тяхното местоположение , но сутрешната разходка щеше да ги събуди от задрямалото състояние.

Сутрешния пиков час бе започнал и те едва се промъкваха между колите , като понасяха многобройният цветущ език на шофьорите. Децата се чудиха от къде да минават през тези коли, изпотрошиха си краката в задниците на колите. Чакаха по десет минути на светофар , за да пресекат главните улици.

По пътя те срещнаха много продавачи на цветя , които се бутаха в тях да си предлагат стоката , за да купят поне по едно цвете за своите момичета , но децата не дадоха нито един лев за тези увехнали рози .Спряха пред един бутиков магазин , където чакаха половин час момичета , които настървено разглеждаха целия магазин . После се размениха и момичетата чакаха момчетата пред ,,Шоколадовата къща,, . където предлагаха различни видове и форми шоколад. Но за разлика от момичетата , момчетата излязоха с торби шоколад – магазина направи отстъпка на покупките на всички деца , защото купиха не един шоколад , а с килограми. Магазинерите останаха доволни от наплива и прихода , който не бяха правили от месец и ако не бяха те щяха да фалират до края на лятото. Отделно , че наема на магазина бе твърде висок , сметките за ток и вода ги затрудняха още повече и те едва свързваха двата края. Приход от близо двеста лева щяха да успеят да си платят наема на общината за два месеца и половина , а от продажбите щяха да покрият изразходената електроенергия и вода .

Отбиха се в ,,стъкления мол’’ , наречен така , защото всичко вътре бе всичко от стъкло . Като започнем от врати и прозорци и стигнем до витрини , всичко без бюрата където продавачите стояха с лап топите си .Учителите седнаха да си изпият дозата кафе , а децата хукнаха от магазин на магазин без да обръщат внимание на раздразнението на продавачите , които се ядосваха , че нищо не купуваха , а само гледаха. Някой от момичетата си взеха от магазина ,,Дрехи и бельо – Лара ‘’ сутиени , за да изглеждат по модерни пред техните приятели. Момчетата пък си накупиха топки за игра на футбол нищо  ,че имаха предостатъчно по домовете си.

На края на разходката из мола те бяха напълнили допълнително още по три торби от ненужни вещи . И в крайна сметка се наложи с таксита да се придвижат до хотела .

Като стигнаха до там видяха разкошна гледка , която показваше пълната зеленина и многобройните изхвърлени от плажуващите чуждестранни туристи – отпадъци . Лъхна ги хладния бриз идващ от морето придружен с миризмата на разлагащи се храни . Освен като изключим мръсотията всичко друго от вън бе наред. Имаше басейн , които все още не бе открит , външен бар , забранен за тях за огромно съжаление и магазинче за дюнери. Най накрая влязоха с бутане в сградата на хотела. Посрещна ги пиколо ,което пожела да им отнесе багажа в стайте им и те му ги предоставиха , защото вече не можеха да мъкнат толкова много неща в ръцете си , а шоколада започваше да се топи .На рецепцията обявиха кога ще обядват , а след това се изтеглиха в стайте си , където започна голямата врява кои къде на кое легло ще спи. Едни даже се сбиха за леглото до прозореца – какъв майтап после беше по време на обсъждането.Да не говорим за баните – бой коя от дамите да се изкъпи първи и да сложи новия си сутиен , а момчетата се опитваха да ги видят голи. За което отнесоха и някой друг шамар , а някой успяха да ги видят голи макар и за секунда. За двадесет деца се дигна олелия за сто и се наложи учителите да ги усмиряват.

След пълния двучасов хаос , те слязоха на плажа , където се проведе ежегодния турнир ,,мъжка мокра фланелка’’ . Момчетата трепереха от студ , а момичетата се наслаждаваха на изящните им плочки , а бабите се възмущаваха от тяхното поведение , както обикновено . Само училите не им обръщаха внимание . Не искаха да им развалят купона , който бяха започнали толкова рано . След награждаването с целувки за победителя ,,мокра фланелка ‘’ тази година момичетата цопнаха във водата и с писъци излязоха на вън – водата все още бе ледена .  Момчетата им се присмяха , а момичетата ги замериха с плажните си лосиони – 100 % фактор простотия . Единия от лосионите уцели една баба , кяото на руски се развика като луда върху тях , а учителите започнаха да обясняват че те са деца и не бива да им се обръща голямо внимание за толкова незначително нещо , а бабата не искаше и да чуе и продължи да вика . Най на края те си събраха партакешите  и се върнаха в хотела , където се настаниха пред басейна . Сервитьора веднага дойде да им вземе поръчките , които му се сториха доста странни за четиринайсет годишни деца . Една кола + водка , уиски с лед , само водка и минерални води и още толкова кафета , а учителите им се смяха за дето ще се напиват толкова рано сутрин , т.е вече обяд . Но и те не останаха по на зад , като си поръчаха ракии .

На вечерта те решиха да отидат до най близката дискотека малко сами без ,,покровителите им’’. Успяха да си уредят влизането като предплатиха ,,такса влизане’’ . Вътре бе пълно с хора , но успяха да се доберат до празна маса , където ги чакаше бутилка водка и безалкохолни напитки .

Към полунощ те вече бяха се заиграли на дансинга и изглежда , че нямаха намерение да си тръгнат скоро. Петъо отиде в тоалетната , а като се върна завари ужасяваща гледка. Някакви непознати момчета бяха избутали неговите съученици и нахално опипваха момичетата , които не им бе приятно . Опитваха се да се отдръпнат от тях , но без успех . Нахалните момчета ги хващаха за ръцете , като ги дърпаха към себе си без да им пука , че ги гледат и други хора.Останалите момчета предприеха настъпнечески бой , но отново без успех . Непознатите бяха по големи от тях и по корави за разлика от тях. След няколко не успешни опита , непознатите момчета извикаха всички на разправа вън на пътя , защото вътре в дискотеката всички щяха да бъдат изхвърлени като мръсни котета. На вън последва меле в което съучениците на Петъо отнасяха голям пердах – Петъо реши да се намеси в боя като се трансформира. Джесика хвана ръката на едно от непознатите момчета , което се канеше да нанесе удар в лицето на Страсимир :

 

-         Извинявайте , че се намесвам , но не е спортсменско да нападате по малки от вас , също така и да опипвате нагло непознати момичета. – каза тя

-         Я се разкарай от тука госпожо иначе и ти ще го отнесеш .

-         Момче не ме заплашвай . Не ме познаваш и не знаеш какво мога да ти причиня .

-         Ей момчета помогнете да пребием тая тука .Нещо много ми се отваря – всички тръгнаха към Джесика , като си приготвиха и бухалки

-         Е добре предупредих ви . Време да поспите в ,,царството на забравата’’  - тя насочи ръката си към тях , а светлината ги накара да изпопадат като презрели круши . – А Вие се прибирайте , защото е твърде късно , а аз имам и друга работа . Не мога да ви пазя не прекъснато . Изкъпете се , че воните на алкохол и цигари и си лягайте. За сметката не берете грижа ще я платя.

 

Всички послушаха съвета на Джесика и си отидоха в хотела. Там отново се разрази , но този път тиха война за бани , а след това всички захъркаха . А през следващите дни бе все едно и също. Ходене по дискотеки , побои ща и намесата на Петъо . А в крайна сметка те си тръгнаха щастливи от там , а Петъо не подозираше какво го чакаше в дома му. 

 

* * *

Вечерта след като се върнаха в родните си градове , всеки отиде по своята посока без да се отбиват да пият както обикновено кафе . Петъо бе изморен и се тътреше бавно към къщата си. Като наближи забеляза , че цялата къща е тъмна , което му се стори твърде необичайно. Влезе в двора и извика майка си , но остана без отговор . Мина от страни и натисна дръжката на вратата – вратата бе отключена , а вътре тъмно. Опита се да пусне осветлението , но нямаше ток . Извика отново няколко пъти , но остана отново без отговор . Събу си обувките и влезе в стаята . Нямаше никого . Изтича при баба си да я пита къде е майка му , но не я намери в стаята си. Притесни се за тях и се върна в стаята си да звънне на майка си . Набра номера й , но телефона й бе изключен . Тогава отиде в нейната стая , като влезе я завари разхвърлена – имало е борба . Това го уплаши . Нещо се е случило , а той не е бил тук да го спре . Майка му бе отвлечена , както и баба му. Реши да набере кака си , но и от там даде изключен сигнал . Обади се на батко си , който пък му каза , че не ги е виждал от два дни. Петъо изпадна в паника – не знаеше какво да прави. Тогава чу стъпки на човек влизащ в къщата. Затича се към звука и влезе в коридора . Тогава бе ударен от кълбо светлина което го запрати в другия коридор . Непознатия заговори :

 

-         Не прави погрешни движения иначе няма да разбереш , къде са ти роднините ти. – гласът на непознатия му се стори познат.

-         Къде са те ? Казвай или ..

-         Какво ? Убий ме и няма да разбереш !

-         Казвай къде са ? – той се разкрещя

-         Ела в полунощ в изоставения завод на края на града – сам . Ако дойдеш с помощ те ще умрат. – непознатия излезе , а Петъо се затича след него , но бе изчезнал

 

Обади се на учителката си , която му каза да внимава , защото това е капан предварително подготвен. Посъветва го да си вземе и чакрама , който щеше по късно да му потрябва. Въртеше се като луд в къщата за някакви следи за извършителя , но нищо не намери. Тогава използва способностите , като за първи път изрече заклинание , което да накара стаята да се подреди :

 

,,Стая разхвърлена в нощта
  на земята е всичко изпочупено
  нека времето се върне
  всичко на място да се върне’’

 

Тогава не се стърпя и тръгна към подготвения му капан . Вървеше не бягаше ,защото имаше два часа до полунощ. На няколко пъти се криеше в тъмното , защото полицейски патрул преминаваше на няколко пъти. Пет минути преди изтичане на времето , той бе пред завода с повишено внимание се оглеждаше за нападатели .
Доближи се до големите му врати , които се отвориха сами. Вътре бе тъма , о той влезе. Тогава осветлението се появи , като силната светлина го заслепи , а като му се приспособиха очите , той видя завързани на три стола  - майка му , кака му и баба му. Той тръгна към тях , когато бе спрян отново от познат глас в един от тъмните ъгли :

 

-         Не се приближавай повече или те ще умрат.

-         Какво искаш ?

-         Смъртта ти лапе !

-         Пусни ги , те не ти трябват , аз ти трябвам . изправи се срещу мен и се бий като мъж !

-         Силни думи за малко лапе . Но тази вечер ти ще умреш и не от моита ръка , а от техните. – от тъмното излязоха дузина демона , които държаха най различни уреда. Това го стресна , но успя да запази спокойствие. – Какво да не се уплаши ? А може би трябва. Не си подготвен за толкова много нали ? – Петъо се засмя

-         Значи не ме познаваш много добре. Вече съм се изправял срещу много демона , така че имам шансове.

-         Съмнявам . А сега майка ти ще умре. – познатия глас прати стрела по майка му , но стрелата уцели рамото й , тя изпищя от болка . – Е не уцелих

-         Ще си платиш за това , който и да си ти . – тогава той се трансформира , а роднините му го изгледаха странно . – Добре така писна м ида ме разигравате, нека да се приключва и да си ходим . Какво ще кажете ?

-         Не стойте така идиоти убийте я . – извика познатия глас.

 

Последва битка в която хвърчаха глави на ляво и на дясно . Познатия глас отново изпрати стрела по майка му , но Джесиак реагира и изпрати чакрама по летящата стрела , която се разполови на две. Тогава тя се насочи към познатия глас , пък познатия изчезна като я видя , че идва , а преди да излезе й каза:

 

-         Не тази вечер убийцо . Пак ще се видим и този път победата ще е моя.

-         Съмнявам се ! – извика тя и затича към него , но той се изпари

 

Като видя , че демоните се разбягват , тя отиде при роднините си , като ги освободи. Извади полека стрелата от рамото на майката на Петъо и излекува рамото й . излязоха на вън където ги чакаше класната на Петъо . Тя ги откара до дома им и остана при тях , докато Петъо разказваше какво се бе случило и кой е той :

 

-         И защо не ни каза ? – попита майка му

-         Точно заради това не ви казах . Щеше да ви изложа на опасност, но вече няма значение вие знаете всичко . От тук на татък трябва и вас да пазя .

-         Казваш значи , че има чудовища на всякъде ? – попита учудено кака му

-         Още ли не вярваш ? Това което бе в завода бе демони . Това вече не са хора и мой дълг е да освободя душите на хората , като убия демоните.

-         Не можеш ли и тях да спасяваш ?

-         Душите ли ? Мога , но телата им след многобройните травми причинени от демона , няма да издържат .

-         Значи това момиче ти е дарило способностите ?

-         Нещо такова . От елемента ми идват силите . Има неща които постепенно ще разберете и вече предполагам вие станало ясно , защо изчезвам на моменти. Имам мисии които трябва да изпълнявам.

-         И разбра ли кой ни бе отвлякъл ? – попита баба му

-         Не , но ще разбера . Познат ми е , но не го видях. Той ще се върне , а аз ще го чакам .

-         Не можеш да се занимаваш с това ! – каза майка му и тогава класната му се намеси

-         Г-жо Маркова чуйте ме добре. И аз съм била убийца и знам какво е чувството . Бях прекалено заета на времето и когото се отказах ви ще какво стана. Пълно е с демони разхождащи се свободно , отделно чудовищата. Ако не е той света ще загине , казвам ви го директно .

-         Няма друг избор нали ?

-         Има – да се откаже , но тогава ще го убият . Аз промених  целия си живот , за да не ме открият.Живея в пълен страх от петдесет години в непрекъснат страх да не ме нападнат.

-         Добре мисля да си лягаме . Изживяхме пълен стрес и искаме да си починем . 

-         Разбира се тръгвам си , но разчитайте на Петъо . Той е нов вид убиец и е много по силен от колкото предполагате. Ще ви предпази ако има нужда. Лека вечер.

 


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Душата на Айша: Възмездие
Конкурси на Фондация "Буквите"