<

(slayer)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Глава седма – Убиеца и Света

 

Света не подозираше , какво се криеше в тъмното ,а децата бяха плашени с неща които съществуваха. Ако наистина ги бе нападнало едно от назованите от родителите чудовища ? Кой щеше да им помогне. За това на няколко хиляди години се избира пазител , който трябва д е в тайна за света , но скоро това щеше да се промени. Спрямо това което се бе случило нямаше как да не разбере населението на България.

Времето се бе влошило внезапно , а метеоролозите предсказваха близо 35 градуса , а към пладне се тъмни като в рог . Заоблачи се , заваля , а вятъра бе бурен. Това принуди всички да се приберат , защото им бе така казано от метеоролозите . Очакваха буря , но не очакваха това което щеше да се случи след няколко часа. Толкова силно валеше , че градския транспорт на всякъде бе замрял . Всеки човек бързаше да се прибере на закрито. Вятъра все по силно бучеше и подмяташе клони , покриви дори и ора , които не са успели на места да се захванат. Учебните занятия бяха отменени и това се бе случило за половин час.

Сега улиците бяха пусти . Мяркаха се само кучета и котки , които едва се тътриха едва по тях. Интересно бе , че половината къщи приеха в домовете си изоставените животни . На 50 метра от една от къщите в Добрич падна дърво и премаза паркираната кола.

Петъо стоеше в стаята си и бе тъжен от факта , че мислеше да се разходи , а сега стой в дома си , а нямаше какво да гледа. Изведнъж майка му влезе в стаята с гръм и трясък и пусна телевизора , като му каза да мълчи. Даваха извънредна емисия новини.

 

,, На вниманието на гражданите на Република България. От БАН съобщиха , че силния вятър ще продължи да се увеличава , а дъжда ще премине на градушка. Те призовават всички да си останат по домовете и по възможност на по ниско място’’

 

Петъо видя , че майка му пребледня и отиде при нея :

 

-         Мамо добре ли си ?

-         Само градушка ни трябваше сега . Трябва да отидем в кака ти . Там имат мазе.

-         А защо ние мазе при градушка.

-         Не чули какво казаха , трябва да се скрием . – след това отиде да се обади на кака му.

 

Нещо го накара да застане на тръни. Нещо не беше наред. Никога не са се крили в мазета п овреме на буря . Той се приближи до прозореца и погледна небето . То бе зелено тук там се мяркаха светкавици. От енциклопедиите , които бе прочел за природата той разбра , защо трябва да се скрият. Изтича при майка си като и заяви :

 

-         Трябва да се скриеш на още по ниско мамо и кажи на кака ми веднага да слезе възможно по на ниско. Ще ни удари торнадо.

-         Какво говориш . От къде си сигурен ?

-         Виж сама – и той дръпна завесите. – Виж колко е зелено . Това не е нормално.

-         Прав си , обличай се и да тръгваме.

-         Не ти отиди аз ще остана при баба . Тя не може да отиде .

-         О не ще измислим начин и нея да вземем.

-         Не мамо аз оставам , а ти върви . Не се притеснявай за нас.

 

След като я изпрати , той отиде при баба си , която бе уплашена . Утеши я като и обеща , че всичко ще е наред и излезе. Но не знаеше какво да прави , защо не съобщят направо , че ще ги връхлети торнадо и междувременно ще удари на всякъде ? Отиде при класната си.

Тя като го видя на вратата веднага попита какво става , а той й обясни , че ще ги удари торнадо и трябва да се скрие в мазето на блока в който живееше . А Петъо щял да се опита да го спре , но как все още не знаеше.

Той я придружи до мазето и като се убеди , че е в безопасност напусна блока и квартала – насочвайки се към посоката от която идваше бурята .

Вървеше дълго из пустите улици . Не срещна дори една птица , но срещна много боклук .След дълго ходене той напусна пределите н града и се озова в широко и средно дълго поле. Пшеницата растеше добре , а вятъра я унищожаваше.

 Насочи си погледа на горе на запад и видя добре очертаната фуния , която бе вече започнала да се оформя , насочвайки се към земята. Нямаше време трябваше да я спре иначе щеше да помете града.Той се трансформира , а Джесика се издигна в небето .Тя насочи енергийна вълна към ядрото на торнадото и не знаейки как тя спря неговото оформяне , като премахна зелено – сивите облаци .  от най близката ферма разигралата се гледка бе наблюдавана от уплашени фермери , които таман влизаха в убежището , което бяха пригодили за такива случай. Те не бяха от България . Живеели са на алеята на торнадотата и имат много голям опит , но от това което бяха видели никога до сега останах изненадани.

 

Ужаса за този град бе приключил , но дали ще има нова атака в друг ?

 

* * *

 

След многобройни ходения в други градове и оправдания Петъо успяваше да се справи с не лепите природни бури , които се разразяваха в много градове в България. Трудът му бе забелязан от жителите и местните телевизии , които излъчваха в действие Джесика. Колкото и да се опитваше да не бъде забелязана все някой я заснемаше и качваше любителския клип по сайтовете .

Подозренията на майка му започнаха да стават все по големи. Тя го забеляза , защото когато Петъо следеше всяка новинарска емисия и при появата на нова буря той изчезваше . Една вечер тя не издържа и го заразпитва:

 

-         Петъо имаш ли време да поговорим за нещо ?

-         Да разбира се !

-         Ела в другата стая , че кака ти в дошла и тя да чуе това което ще те питам .

-         Ем добре .- той се подчини без да подозира на къде ще тръгне разговора. -  Какво искаш да ме питаш и то пред кака ми ?

-         Напоследък се държиш странно . Изчезваш без да кажеш на къде отиваш. Няма те с часове , какво става ?

-         Нищо не става , просто излизам с приятели . Това е нормално

-         Стига лъга . Ти нямаш много приятели . Да не е свързано с тайнственото момиче , което дават по телевизията ? Да не си я хареса ?

-         Мамо глупости . Тя е … ами . Оф забрави няма значение .

-         Какво премълчаващ ? – го попита кака му

-         Казах ви вече нищо.

-         Няма да излизаш докато не ни кажеш Петъо.

-         Няма да ви кажа абсолютно нищо . Просто не мога да ви го кажа , защото . ….. не мога . Спрете да ме разпитвате. Някой ден ще разберете , но не сега . Сега излизам , че имам работа .

-         В тоя дъжд . Ще си стоиш тук Петъо !

-         Не няма да стоя . И аз съм човек да изляза , а някой ден ще разберете какво става .

 

Той излезе и се насочи към поредната буря. Не му оставаше друго освен да разбере какво ги причиняваше над територията на България , където не би трябвало да се оформят торнадо.

Ден трети от обявената евакуация той видя интервю с военно командващ , който пелтечеше и не казваше пълната истина. Тогава реши да се измъкне и да отиде там като Джесика и да поиска отговори. Така и направи. Трябваше да пробяга 300 км но стигна до София точно на време преди края на интервюто , когато военно командващия даваше думата на репортерите. Намеси се в разговора с пълна неохота :

 

-         Защо не ни кажете истината офицер или там какъвто сте ? Защо премълчавате истината. – за кратко замълча , а от от всички страни се чуваха възгласи ,,Това е момичето’’ – Хайде човече кажи ни какво ги причинява тия бури , че да мога да ги спра ?

-         Не разбирам за какво говорите госпожо !

-         Госпожице съм , а не госпожо ако ме извините. И спрете моля ви . Знаете какво мога вече . Показах се пред телевизиите не по свой избор. И ако искам ще ви прочета мислите и ще разбера , но нека да не си усложняваме живота по добре кажете какво го причинява . Помогнете на хората и на собствената си държава ?

-         Без повече въпроси . Благодаря много. Лек ден

 

Той се оттегли от трибуната и влезе в президентството , а Джесика го последва . Разбра от закаченото табло , къде е кабинета му и отиде там , като се настани удобно на стола му. Като влезе тя вече го чакаше.

 

-         Сега сме двамата сержант Кослов. Не се опитвайте да викате охраната за секунда ще изчезна . По добре седнете и ми кажете какъв е проблема , защото ми писна да ходя по градовете.

-         Нямам какво да ви кажа , каквото е нужно съм го казал ! А сега напуснете кабинета ми ако обичате.

-         Уверявам ви , че мога да се справя с проблема ако ми се доверите и доброволно ми кажете как да спася от гибел планетата ?

-         Казах ви ..

-         Не ми викайте Кослов . Не ви прекъсвам като лъжете хората нали , изчаках. Е добре ще разбера сама . – тя се съсредоточи и успя да му прочете мислите. – Готово . Вече знам какъв е проблема

-         Какво ми направихте ?

-         Нищо просто знам какво си мислите . А и разбрах , че не успявате да деактивирате новият ви сателит , който е бил предназначен за бойно оръжие . Поправете ме ако греша , но нещата са излезли извън контрол и само аз мога да го спра ?

-         Не можеш да го спреш никой не може .

-         О мога ще го унищожа . Излъчва сигнал ами ако този сигнал бъде обърнат срещу него , какво ще стане . Не се мъчете ще ви кажа – той ще се пренатовари и ще се самоунищожи .

-         Правете каквото искате , но ме оставете сам.

-         Както кажете г-н Кослов. – тя напусна кабинета му и сградата и отиде да търси огромно огледало.


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Първата
Конкурси на Фондация "Буквите"