<

(slayer)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Глава шеста – Ни живи ни мъртви

Част 2

 

Петъо се събуди в 22:00 часа със чувството , че е станало нещо. И за да разбере дали наистина е станало нещо той пусна телевизора. Тъкмо започваха късните новини и водещия обявяваше следната новина : ,,Полицията и ФБР издирват изчезнало българско семейство , което е заминало за лятната си почивка за Тексас . По не потвърдена информация полета е бил отменен и те са излетели с чартърен полет в неизвестна посока. Ще продъл..’’ – той изключи телевизора . Това бе достатъчно да разбере , че има нов случай , който трябва да разреши.

Беше късно , но това не му попречи да се обади п отелефона на г-жа Роберта:

 

-         Ало ? – се чу от другата страна

-         Добър вечер госпожо . Петъо се обажда. Извинявайте за късния час , но гледахте ли новините ?

-         Не съм нямаме ток в момента . Защо ? Да не е станало нещо ?

-         Има изчезнало семейство по посока Тексас, но се предполагало , че са в друга посока .

-         Самолета да не се е разбил ? Не те щяха да го кажат ! Ще ти дам необходимите средства и тръгваш по следите им утре сутринта .

-         Чакайте как така ще ходя из вън България ?

-         Ем изглежда , че са в опасност . Сутринта ме чакай до автогарата и ще ти дам пари да заминеш с още първият полет.

-         Добре . Лека вечер.

 

На следващата сутрин Петъо отиде на уговореното място , получи помощта на госпожа Роберта и замина за летището . Един час пътува с микробус че , което се влачеше с 60 км , а най накрая се нареди да чака на опашка един час. Полета му за Тексас бе след час , а й не бе пил сутрешното си кафе за това отиде до кафе автомата и си пусна едно кафе.

Излезе с чашата си на вън и усети нещо. Това бе тяхната енергия и видя точно какво се е случило тук. 

 

,,Тук са слезли , влезли са , взели са билети за Тексас или някаква там пустош , седна ли са да пият нещо , но преди това са се разходили из магазините. След това какво ?’’ ,,Чакали са . И изведнъж полета е отменен ‘’ ,, Нека да отидем до този самолет и да видим каква е била тази повреда ‘’

 

Петъо не забелязано се промъкна до складовете в които се подготвяха самолетите за полет и намери неговата си линия .Видя само един техник , а това бе твърде странно . Той отиде при него:

-         Добър ден господине . Може л ида ви попитам нещо ?

-         А момче нямаш право да влизаш тук ! Къде са ти родителите ?

-         Сам съм , а защо сте вие тук ? - ,,Демон нали Джес? ‘’ ,,Да, внимавай някой да не те види ‘’,,Спокойно’’

-         Нямаш работа тук върви си момче или …

-         Или какво ще вземеш да напуснеш тялото на човека ! – Петъо хвана демона за гушата и го допря на самолета – Е виждам каква е повредата . Ти го правиш това нали ?

-         Ти не е възможно ! Няма да ти кажа нищо !

-         Недей аз пак ще разбера , ти вече си направил повредата , а ти щом си демон другата дестинация е нагласена и направо при твойте ще отида , а те няма да разберат за мен докато не стане твърде късно , както вие правите .

-         Шефът е много по силен от теб и ще ти вземе душата !

-         Оу това ли правите . Изваждате душите и вие влизате . Ха – ха е шефът ти няма да успее , а ти няма да доживееш да го предупредиш – и той го прати в ада , а след това се върна на летището.

 

Тъкмо влизаше , когато чу да се обявява отмяната на полета за Тексас и че пътниците ще бъдат пренасочени към други дестинации абсолютно безплатно.

Той вече знаеше , че купона започва и ще става още по интересно.

 

* * *

 

Като се качи на другия самолет Петъо се настани при едно момиче , което в течение на разговора им се оказа , че пътува към същата негова посока. Нямаше кой знае колко много хора за това те си говориха свободно и без задръжки.

Стюардесата се приближи до тях и ги попита желаят ли нещо да си охладят душите , защото бе твърде горещо нищо , че климатиците работеха.

При слизането от самолета Петъо дръпна за ръката момичето на име Натали и я заговори :

 

-         Чуй ме ако усетиш някаква опасност ела при мен . И не ходи на концерта при никакъв концерт .

-         За какво говориш ?

-         Сама ще разбереш , но до тогава имай предвид , че аз съм на среща и можеш да разчиташ на мен при опасност .

-         Все още не разбирам за какво ми говориш .

-         Не тук и не сега . По късно ще се видим . А сега се качвай на лимузината си и отивай в хижата си. До скоро

Като се качи в лимузината първото нещо , което видя красотата и свежестта в нея , а после го обляха видения свързани с много хора , които са се качвали в нея.  Повдигна му се и едва се удържа да не изхвърли уискито , което бе изпил в самолета.

Това бяха прекалено много хора с погълнати и затворени души. Чудеше се след колко ли време ще го нападнат й него или ще чакаха да отиде на измисления концерт ? Той все още се двоумеше. Но рано или късно щяха да предприемат нещо. А през това време трябваше да намери и Натали , която много му се хареса и искаше непременно да я предпази.

Лимузината най накрая спря , той не усети кога , защото размишляваше над всичко това и когато шофьора го подкани да слиза той се стресна .

Очакваше го отрупана маса с вкусни ястие и отново къкрещо гювче по средата на двора. Той не се учуди на гледката , метода не бе променен и това го зарадва. Усмихна се на шофьора и отиде да похапне малко. Но пътя долови мислите му и разбра , че храната е омагьосана и това го притесни . Кои не би ял от тия вкусотий ? Тогава Джесика го увери , че на него няма да му подейства магията понеже има и друг човек в него . Той тогава се нагости едно хубаво , като се преструваше , че му е приятно за да може да го заблуди.

Като си отиде по пътя Петъо побърза да се обади на г-жа Робърта :

 

-         Научи ли нещо ? – го попита тя без да дочака поздрава

-         Всички върви за сега по мед и масло . Както очаквах всичко е до магията и метода по който действат. Първо ги хранят , а по този начин те си навличат черната магия , която изглежда , че не хваща всеки .

-         По какво си убеден ?

-         Усещам , че освен мен и момичето , което пътува с мен има още някой . Не чакай трима са ! Мили боже двама от тях са малки деца .

-         Какво сигурен ли си ?

-         Определено в някакво мазе са , а демоните ги търсят. Изглежда , че нейния мъж някак си е заключил мислите преди да го отделят на сила от живота и не са могли да му прочетат мислите. И като се сетих за това утре е концерта – следващия , а не съм открил Никол . Трябва да вървя .

-         Чкай ! – но той бе вече затворил слушалката

 

Бързайки да излезе той се препъна на прага на външната врата и падна . Чу , че някой се смее и като погледна на ляво на 100 метра от него стоеше Никол .

 

-         Не бързай чак толкова . Няма да избягам . – смееше се тям

-         Ем.. таман тръгнах да те търся . Исках да поговорим . Ела влез вътре .

-         Мерси за поканата , но тук вън ми е по хладничко. Донесла съм ти от кекса , който ядох на обяд .

-         Какво – той се хвана за бузите си

-         Как какво не трябваше да ям ли – й продължаваше да се смее

-         Не наистина трябва да седнем и да си поговорим . Дано да не ни наблюдават .

-         Взимаш да ме плашиш . Говориш не свързано !

-         След малко ще ти обясня , изчакай малко тук ей сега се връщам. – отиде в хижата и се огледа от прозореца дали някой ги наблюдава . Не забеляза нищо и се върна при Никол. – И така нека да ти обясня как стоят нещата. Ние и двамата сме в опасност още , когато стъпихме на летището. Цялата почивка общо взето е нагласено. А хората , които виждаш не са хора , а демони и те искат душите ни , за да влязат те в нашите тела. Утре вечер това ще се случи.

-         Ти си луд – Никол избухна – Стой по далеч от мен и не ме търси изобщо . – тя стана и си тръгна , а Петъо изкрещя зад нея , но тя не го отрази.

 

Стъпквайки бавно и унило към хижата , чудейки се какво да прави сега чу децки плач идващ от неговото мазе. Приближи се до вратата и извика дали има някого вътре и като не получи отговор се изнерви . бе убеден , че вътре имаше някого и то жив човек все още. Опита се да отвори вратата , но тя не се отвори.

Тогава реши да разбие вратата и с цената на всичко да види какво имаше вътре. Хвана дръжката й и използва силата си за да я разбие . Оказа се , че бе залостена , а вътре стълбище водещо на долу. Той заслиза на долу като внимаваше някой да не го нападне . Като стигна и на последното стъпало той видя от дясно жена трепереща прегръща две малки деца. Жената като видя , че се приближава изпадна в истерия :

 

-         Махай се изчадие мръсно от тук . Не ме е страх от теб няма да ни докопаш .

-         По тихо госпожо . Не съм тук да ви отнемам това което имате , а да запазя това , което имате. – като чу жената нормален тон тя се успокой , че това е човек и стана оставяйки децата на пода й се приближи до него

-         Извинявай помислих те за дух .

-         Дух ли ? Тук няма духове , а демони и за жалост вашият мъж е един от тях .

-         Знаех го вътрешно . Казах му да не отива на онзи концерт , но той не ме послуша – тя зарида

-         Спокойно госпожо Къникгън всичко ще приключи утре вечер. Ще ви измъкна от тук.

-         О няма да стане и благодаря , че я откри . Шефа ще е доволен – това бяха три демона .

-         Какво ти си ги довел , ах ти ! – жената се изблъска от мен

-         Напротив . Наблюдавали са . А сега за да докажа , че ще ви спася те ще умрат . Закрийте очите на децата ви . Не бива да виждат какво ще стане . – след като тя покри очите им Петъо си протегна ръката , а демоните с телата които бяха завзели се превърнаха в пепел след силната светлина която се бе появила.

-         Пак се извинявам , помислих си , че си един от  тях отново.

-         Няма проблем , а сега тръгвате с мен . Трябва да намерим едно момиче , което не ми повярва след това което й казах , а вие ще убедите . Моля ви ?

-         Разбира се . Дължа ви живота ви – и те напуснаха хижата отправяйки се към Никол която се намираше на половин километър от тях

 

Дали тя ще повярва и дали не бе твърде късно се чудеше по пътя Петъо.

 

* * *

 

-         Върви вече час , а още не сме я намерили . Сигурен ли си , че сме на прав път ?  - попита г-жа Къникгън

-         Ми ако тръгнем да се връщаме ще стигнем до високи върхове , където е не възможно да се строй нещо , а в тази посока по която се движим е полегата и може да се закрепят дъсчените подпори .

-         Извинявай ще поносиш ли малката ? Измориха се горките да вървят. Аз ще нося едното пък ти другото. Добре че са още малки и не разбират в каква каша сме се забъркали.

-         Аз не случайно съм тук . Дойдох да ви спася точно в подходящия момент. Ако днес или до утре вечерта открием Никол ще я спасим ако ли не ще се молим за нея.

-         Трябва да спрем за малко . Не мога повече . Не знам ти как издържаш на този преход , но аз се изморих. Ще починем половин час и пак тръгваме.

-         Права си трябва да си починеш. През това време ще огледам за някаква не обитавана хижа , за да пренощуваме вътре . На вън вечерта няма да е безопасно и се обзалагам , че ще тръгнат да ни търсят.

 

Той се отдалечи от тях и продължи на долу , като за да насмогне на времето използва една от силите си , че да се придвижва по бързо . Единствената хижа , която намери бе на два километра от тях . Нямаха време й той се върна при другите.

 

-         Трябва да тръгваме. Съжалявам но нямаме време. Имаме да вървим два километра до другата хижа.

-         Толкова много . Нямам друг избор не ми се умира . Да тръгваме. Хайде деца тръгваме .

-         Но мамо изморена съм ! – каза едно от децата

-         Още малко мила и се прибираме в къщи .

 

Те отново тръгнаха да вървят , като непрекъснато бяха под напрежение , някой да не ги открие. Когато вече краката им отказваха да се подчиняват те мярнаха хижата , която сега изглеждаше обитавана от някого.

 

-         Нали беше не обитавана ?

-         Никои нямаше . Не разбирам какво е станало.

-         Дали са ни надушили ?

-         Съмнявам се . Силни са вечерта ! Особено по някаква причина по време на концерта. Но няма какво да губим да отидем да проверим

 

Като успяха да се доберат до хижата те видяха закачено женско бельо и вряща супа на газов котлон. Влязоха в двора и почукаха на вратата .

 

-         Идвам ! – се чу женски глас. Гласът бе на Никол – Какво ти ? Казах ти да не идваш изобщо да не ме търсиш откачалко 

-         Но Никол изслушай ме .

-         Не искам да те слушам , а и на вас ли ви е наговорил глупостите се госпожо. Вие сте по голяма от нас , как може да се хващате на тия неща ?

-         Младо госпожице не говори така . Всичко каквото ти е казал Петъо е вярно. Не ме гледай така . Заради тези изчадия тук аз загубих мажат си и сега са ми останали само децата ми . Така че спри да се държиш глуповато и ни пусни да влезем  ,защото ще се стъмни , а вечерта не е желателно да си на вън.

-         Още не ви вярвам , но влезте и при най малкото съмнение ще ви изгоня веднага .

 

Вътре бе прохладно , бе им предложено студена кола и те се настаниха на канапетата . Г-жа Къникгън взе думата от Петъо и разказа на Никол всичко какво бе преживяла за една седмица тук преди да се е случило трагедията в живота й и сега е на път отново да се случи. Никол гледаше втренчено на думите й , но на края като видя , че говори сериозно със сълзи на очи тя повярва. Докато размишляваха какво да правят се стъмни , а като разбраха това те се втурнаха да заключват и угасят всички врати и лампи. После се спотаиха на столове и зачакаха да видят какво ще се случи тази вечер , но бяха сигурни , че утре ще е краят на тази история.

Към полунощ те бяха събудени от силен говор от към посоката от която дойдоха преди 7 часа . Внимателно излязоха на вън без да пускат някакво осветление и видяха приближаваща тълпа , която носеше факли . Като по филмите , когато ловят вещици. Те се втурнаха в хижата , взеха най необходимото и избягаха през  задния й прозорец в гората. Скриха се в един храст и замръзнаха на място без да мърдат .

Тълпата спря пред хижата , а двама мъже влязоха вътре. Говориха на някакъв непознат език . Близо половин час обикаляха около хижата и вътре в нея и като не ги откриха те продължиха на пред.

Те се върнаха вътре и подновиха разговора си :

 

-         Как успяха да ни открият ? – попита г-жа Къникгън

-         Не забравяйте , че са демони и отделно и съжалявам , че ще го спомена , но й вашият мъж е при тях. Е може да не е точно той , о използват спомените му за вас .

-         Това е ужасно . Искам да свършва по бързо този кошмар. – каза Никол

-         Утре вечерта по време на концерта ще ги убия .

-         Как ?

-         Както те убиват нас . Ще ги отделя от телата по най болезнения начин , за да разберат и те какво може един убийец !

-         Моля те не наранявай съпруга ми , поне тялото му.

-         Няма да посягам на телата , а на демоните вътре в тях . И те са духове , но зли жадуващи със жажда за мъст над хората.

-         И как ще стигнем до концерта , който е на десет километра от тука ?

-         Ще се оставите да ви заловят , а като ви качат на сцената аз ще се намеся . И да Никол рисковано е , но нямаме друг избор . Аз ще се придвижа за секунди , но вие да вървите с тези две малки деца става невъзможно .

-         Той е прав Никол утре следобед ще тръгнем и ще се оставим да ни заловят. А сега можем да поспим малко . утре ни чака тежък ден . – г-жа Къникгън се настани на едно от леглата с двете деца , а Никол на канапето , а Петъо остана цяла вечер на пост.

 

 * * *

 

На следващия ден като изядоха това което им бе останало те тръгнаха на долу към града в очакване да срещнат преследвачите си. Петъо го нямаше и те не знаеха къде се бе дянал сутринта. Но нямаха друг избор и поеха по своя път обратно към града , надявайки се да се случи това кеото бяха намислили предната вечер.

Оставаше им километър до града когато се появи групичка , която ги помоли учтиво да ги придружат доброволно до близкия затвор. Те имаха възможност да избягат , но спрямо плана им нямаше да успеят никога да се измъкнат .

Затвориха ги в обща килия и стояха там докато се стъмни.

По едно време чуха музика и разбраха , че момента е дошъл и се замолиха Петъо да се появи .

Един мъж се появи до клетката им и им нареди да излязат бавно без да правят резки движения. Те се подчиниха и отидоха на площада , където имаше толкова много хора. Г-жа Къникгън разбра какво се е случило с мъжа й защото вече не можеше да мърда , както и Никол.

Един мъж се появи на сцената и обяви тяхното идване в града , а след краткото пришествие той ги покани или направо им заповяда да се качат при него. Придружени от група корави типове те отидоха при него.

 

-         Така здравейте дами . Как сте . Много време мина докато ви е открием !

-         Ние се предаваме глупак . Нямаме избор стана ни ясно че няма да се измъкнем живи .  – каза г-жа Къникгън

-         Моля да не се обиждаме пред братята ми . Но както и да е след малко няма да сте тук, а в ада на мястото на моите братя .

-         Няма да успееш – каза Никол.

-         И защо си мислиш , че няма . Не ставай глупава момиче . Всичко сме замислили и подготвили предварително.

-         Но изпукаш още нещо !

-         И ако мога да знам какво е то . Чакай един липсва. Къде е той ?

-         Тук съм зад теб – това бе Петъо който стоеше на 50 метра от него. – И не си прав може да сте се подготвили , но забравяш едно нещо – мен. Аз знам всичко предварително и съм се подготвил. А вашите черни магии не ми действат.

-         Кой си ти по дяволите ?

-         Сега ще разбереш. Трансформация – силната светлина ги обля , а демоните си закриха очите.- Забравяш факта , че през цялото време убиеца е пред вас и ви подготвя капан. Всички събрани на едно място чудесно.

-         Ние сме към сто нямаш шанс .

-         О грешиш подготвила съм се и сега ще ти покажа какво е сила . – тя се обърна към зяпналата тълпа като си насочи ръката от която излезе светлина която ги изпепели до един. – А сега е твой ред , а с твоето убийство ще освободя откраднатите души.  – демона се затича към нея , но на третата крачка бе унищожен.

Пред тях се откри вид тунел през които преминава милион души . Една от тях се отдели и се насочи към г-жа Къникгън . Това бе нейния мъж

 

-         Скъпа добре съм не се тревожи. Аз винаги ще те пазя .

-         О не ме изоставяй

-         Не мога трябва да тръгвам . Един ден ще се видим пак. Намери си нова половинка аз няма да се сърдя. Чу ли ? А сега тръгвам . Обичам те.

-         Не – тя изпадна в силен плач ,а Джесика се приближи до нея

-         Не се тревожи . На по добро място е . И му послушай съвета му . Млада си и не може да си сама с две деца . Съдбата ще те събере с друг мъж. А ти Никол ето ти номера ми обади ми се ако има нещо и аз ще дойда. А вашите билети са платени на летището. Там отсреща ви чака кола , която съм откраднала. Е няма вече няма кой да я ползва. Сега тръгвам някой ден пак ще се видим .


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
По земите български
Конкурси на Фондация "Буквите"