<

(slayer)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Глава пета – Ни живи ни мъртви

Част 1

 

Семейство Къникгън отпътува за ежегодната си почивка на запад. Средно естетическо семейство със скромни доходи  позволяващи поне една почивка през лятото. Този път си избраха от рекламните брошури ваканция в едно местенце затънтено в тексъската пустиня .Градчето се славеше с ежегодните си летни концерти на известни певци със вход свободен ако заплатиш 7 дни престой плюс един допълнителен. Семейство Къникгън не пропускаше този случай не само заради тях , а и за двете им деца . Все още малки те не разбираха още защо родителите им не ги водиха , като нормални хора на море ами се харчат толкова за дълги пътешествия из света.

И така стегнали багажа си с пълни куфари летни дрешки – те се отправиха на пътешествието , което никога нямаше да забравят.

Стигнаха до летището от там си платиха запазените билети  изачакаха да ги извикат  ,че полет 746 ще отлети след 15 минути. Децата и мс нетърпение показваха , че не желаят да отиват чак в Тексас на почивка , а искат на море. За родителска защита майка им използва познатия израз ,,Там е много хубаво и красиво , че е топло и направо можеш да си опечеш яйце на дъсчения под е направо страхотно ‘’ мина отново пред тях и те се успокоиха.

Докато крояха планове как ще си оформят почивната програма от уредбата се чу гласа на рапциониста , който обяви , че полет 746 е отменен поради повреда и че пътниците ще бъдат пренасочени към друга дестинацията . Също бяха помолени да отидат на гише 13 където ще им дадат безплатни билети за нова дестинация спрямо техните вече ненужни стари билети.

Наредиха се на дългата опашка и зачакаха своя ред.Чакаха близо час докато най накрая застанах пред гишето. Тя им подаде новите билети , които ги пращаше вместо в пустия , а в планинско градче с девиз ,, Ние винаги живеем’ . Намираше се до планинска верига и не бе чак толкова горещо , но спрямо сезона си беше топло.

Този път чакаха два часа за техния полет и да не се сковат докато стоят на столове решиха да се поразходят из летището.

Отбиха се в всички магазини , които предлагаше летището и седнаха да изпият по едно кафе докато децата си играят в специално предназначено помещение за тях.

След 2 часа вече бяха в самолета и летяха за последната си почивка .

 

* * *

В 15:45 часа семейство Къникгън пристигна на летището в Чикаго. На изхода от терминала ги чакаше средно висок мъж на 54 години , облечен официално , държейки в ръката си табелка с тяхното име. Те отидоха при него ,а той им се представи.

 

-         Здравейте . Казвам се Джордж и съм вашия шофьор до местността , където вие отивате.

-         Иха мамо за първи път да имаме личен шофьор – каза едно от децата им

-         Не ни е за първи път . Ами шофьорите а такситата , какви са според теб ? И те ни карат до мястото където искаме  да отидем – отвърна г-жа Къникгън  

-         Права сте госпожо , но този път аз ще съм ви в разположение през цялото време и абсолютно безплатно . Пътните ви разходи са поети от авиолинията , която ви се извинява за причиненото ви не удобство .

-         Няма проблем само да имаме някаква почивка тази година – отвърна г-н Къникгън

-         Сега ме последвайте към лимузината ви , където първо ще ви заведа до вашата хижа .

 

След пет минутна блъсканица с навалицата от хора те се настаниха в лимузината. Тя бе изцяло оборудвана с телевизор , хладилник пълен с питиета и сладолед за децата – все пак да не забравяме и за тях.

Главния път водещ към планинското местенце не бе знае колко гладък за това те се движеха с 60 км клатушкайки се на горе към тяхната хижа. Но пейзажа им допадна . Вечно зелени дървета и за разлика от там където идваха тук беше чисто и просторно.

Г-н и Г-жа Кънигкън поляха случай с две чаши бяло вино , а децата изядоха по един сладолед от всички предлагани видове. От всичките видове им хареса най много шоколадовия с пръчици и на слизане те си взеха още по един . Родителите им направиха забележка , че ще ги заболят гърлата , но останаха без грам реакция от страна на децата.

В 16:30 бяха вече пред дървения си нов дом .Пред хижата имаше подредени четири стола и една средно голяма маса на която имаше подредени прибори за храна , а гювеча с храна къкреше на камината по средата на двора.

Побързаха да си оставят багажа и се нахвърлиха , като малки новородени прасена върху приготвената им храна. Те поканиха и шофьора , но той отказа с оправданието , че вече е ял.

 

* * *

На следващата сутрин в 7:00 бяха събудени от рев на клаксон , който идваше от тяхната безплатно наета лимузина. Всички изскочиха на вън по пижами да видят каква е тая олелия Шофьора им пожела добро утро и ги подкани да се облекат и да тръгнат към града за сутрешната им закуска , както и за разходката им из малкото местенце .

Те отново се върнаха в хижата за тършувайки из багажите си подходящи дрехи за случая . На края се облякоха , като хавайци и потеглиха към градчето , което предлагаше разнообразна кухня.

За сутрешно меню се предлагаше палачинки и по техен избор със няколко вида сладко. Оказа се ,че са подранили според тях и в града нямаше още никои тръгнал за работата си .Забелязаха също , че даже нямаше и една прелитаща птица , която да приветства новото утро , но това не ги обезпокой – но би трябвало. Сред тази красива природа би трябвало да има животни особено птици , но до сега не забелязаха нито едно от всички животни обитаващи гората.

Сервитьорката им донесе поръчката запитвайки ги дали искат кафе и отново абсолютно безплатно . Те се удивиха на това гостоприемство , че всичко им излиза безплатно . До сега не бяха похарчили ни една стотинка  и решиха да си вземат сутрешната доза кафе  ,а за децата горещ шоколад , който наистина беше горещ . За разлика от другите места тук наистина готвиха чудесни храни с качество и напитките не падаше в категорията ,,боклуци’’. Кафето беше силно и черно без капка утайка . То бе придружено с късмети . На г-жа Къникгън и се падна следното ,,Денят ви ще е чудесен с лек полъх на ферма , парите ви също ще бъдат на ред ‘’ – тя се засмя след като го прочете , а мъжът й още по силно като прочете неговото което гласеше ,,Днес деня почва на криво . Ще ринете тор от най близката хижа и тоалетна. Благодарим за съдействието’’ .

Вече приключваха с кафето си , когато сервитьорката млада и с буйна коса се приближи до тях и ги попита дали искат още една чаша кафе- безплатно , като тикна малко листче в ръцете на г-жа Къникгън. Те понечиха да откажат , но като подушиха аромата идващ от каната се изкушиха и си взеха по още една. След като се отдалечи сервитьорката , г-жа Къникгън погледна какво пишеше на бележката и като видя прочетеното остана учудено , а там пишеше:

 

Напуснете мястото , докато още

 

можете. Иначе ще останете

 

завинаги тук.

 

 

 

 

 

 

 

Тя подаде бележката на мъжа си и той се засмя на тия думи , които прочете. Той я успокои , че няма смисъл да се тревожи и да продължи да се забавлява , както е било до сега. Но тя продължи да се тревожи и съмнението за това място се загнезди в душата й. Започна да се чуди на какво се дължи липсата на все още хора и поне една птица. По пътя на сам и от тяхното идване не бяха виждали , като изключим една сърна грам птица не бе кацала по жиците или по пътя. Това още я притесни . Започна да трепери , но успя да се овладее. Каза си , че мъжа й е прав и трябва да не обръща внимание на това което прочете и да продължи почивката си. Беше събудена от замислеността си от едното от децата ,което я ръчкаше да го заведе до тоалетната. Тя го поведе по дългия коридор и като влезе тя видя мръсотия и трупове , но като си затвори очите опитвайки се да не изкрещи и като отново ги отвори , тоалетната бе чиста и запазени и нямаше трупове.

Докато чакаше детето си пред вратата тя се замисли да не би сервитьорката да бе права и тук да става нещо или просто си въобразява. Ами може би не си въобразява трябва да говори с мъжа си по този въпрос , но не тук , а в хижата.

Като се върнаха отново по местата си тя забеляза , че от вън има върволица хора . Някой се придвижваха с коли , други пеша , а трети с колела . и това я успокой и това я накара да си избие от главата мислите , че са в опасност . Но съмнението я кара да си мисли , че преди 5 минути нямаше жив човек , а сега не можеш да ги преброиш . Но не каза нито дума , а продължи да си пие кафето.

От напрежението , което изпита й се допуши , а не бе пушила от десет години. Отиди при сервитьорката и я попита от къде може да си купи цигари. Тя й обясни , че магазина за тютюневи изделия се намира един магазин по на долу от ресторанта . Тя се върна на масата , взе си чантата и тръгна без да отговори на мъжа си къде отива и за какво.

Като излезе на пътя тя се успокой малко , че се намира между хора , а от лимузината нямаше й следа . Помисли си , че шофьора има друга работа и че знае часа , кога да дойде да ги вземе .  Тръгна на долу към магазина , когато забеляза нещо странно . Всички хора я гледаха сякаш не са виждали чужденци. Всеки поглед на мъж , жена и дете я наблюдаваха толкова втренчено , че чак я побиха тръпки. Сведе глава и продължи.

Успя да намери магазина , който се оказа от другата страна и влезе. Поиска цигари Малборо и бръкна в чантата си за пари да ги плати. Намери отново бележка с инициали на ресторанта в който се намираха. А как е попаднала тук и по точно как е я сложила без да я види мъжа й ? Тя я разтвори и прочете :

Какво се учудваш. Вие сте в опасност . Мъжът ти не го вижда , а ти го виждаш . Аз попаднах по същия начин и сега не мога да си тръгна. Бягай мила бягай с децата докато още можеш с децата или се скрий някъде и не отивай на концерта .

 

 

 

 

 

 

 

 

Това я уплаши и изтърва цигарите. Продавача я попита дали всичко е на ред , а тя за да не се издаде , че знае или поен така си мислеше , че знае нещо отговори , че всичко е на ред . Плати цигарите и излезе.

Върна се пред ресторанта и си извади една цигара и запуши , а мъжа й я гледаше тъпо . Не проумяваше как жена му отново пуши след толкова много години , но не искаше сега да я пита , защото му изглеждаше , че нещо я тревожи.

След малко лимузината дойде и те си тръгнаха . В хижата след като преспаха на обет децата те седнаха на верандата и започнаха странният разговор. Първи го започна г-н Къникгън :

 

-         Скъпа видях те да пушиш. От десет години ти ги отказа с много труд , а сега пак пушиш !

-         Пуши ми се и не можеш да ми кажеш да спра , защото си сляп за някой неща.

-         Недей да викаш ще събудиш децата и не съм сляп видях , че пушиш.

-         Сляп си като пън и не виждаш какво става .тук в тоя град.

-         Пак започваш с тези глупости . Тук е спокойно и нищо не се случва . От онази тъпа бележка започна да си въобразяваш .

-         Като бях в тоалетната видях някой неща , а й имаше и втора бележка в чантата ми .

-         Имало и втора откачена бележка и то в чантата ти . Как не съм видял , че я поставя там ?

-         Защото си сляп и не виждаш действителността !

-         Престани да твърдиш , че съм сляп . Какво не виждам не мога да те разбера ?

-         Не си ли забелязал , че няма грам животно , нямаше хора , а изведнъж тълпа от тях. Няма и птици носещи радост. Скъпи града и това място на което в момента стоим е обитавано от духове.

-         Ти си луда ,!

-         Не съм трябва да се махнем веднага от тук . Още тази вечер.

-         Никъде няма да ходим . Утре вечер е рок концерта със мой любими рокаджии и мисля да отида.

-         Ми отиди като искаш , но аз се махам с децата си още утре .

-         И с какво ще си тръгнеш ? Може би с колата ни ? А чакай ние нямаме , а ще вървиш пеша 50 км с две малки деца. До никъде няма да стигнеш !

-         Ще измисля нещо , но на концерт не отивам . Ще си остана тук в мазето !

-         И защо пък там . Не ме разсмивай .

-         Защото мисля , че съм в опасност и ако не се скрия ще остана завинаги тук .

-         Пак с тия глупости на онази сервитьорка .

-         Не са глупости и ще се  убедиш сам , като отидеш на онзи проклет концерт – след тези думи тя стана и влезе в хижата и повече не излезе .

 

 

* * *

През целия ден и на следващия ден г-жа Къникгън при годяваше мазето за престой в него. Нахвърли няколко одеала , донесе дърва и много храна за нейните деца и за самата нея. Тя не знаеше какво щеше да се случи тази вечер , но бе убедена , че няма да е хубаво за нея и за децата й. Тя не помоли съпруга си , който продължаваше да не вярва в това което прочете. Той си бе наумил да отиде на концерта със или без жена си. За това и не му пукаше какво прави тя в мазето ден и половина.

На предишния ден на обет тя не пусне децата си да отида да обядват в града под предлог , че иска да остане малко с тях , а мажат й не претендира на това , защото искаше да си почине от върволицата която те правеха около него. А истината бе , че г-жа Къникгън се страхуваше за тяхната безопасност и след като г-н Къникгън излезе тя ги помоли да й помогнат да закове с дъски прозореца в мазето. След това провери дали е здрава вратата водеща към мазето , като се блъсна няколко пъти в нея с рамо. Това я заболя доста , но поне разбра , че ще издържи . Само трябваше за по голяма безопасност да закове и там дъски , като влязат следващата вечер вътре.

Децата й я разпитваха за какво и ме нужно всичко това , а тя им отговаряше  ,че ще си спретнат малко парти сами за една вечер , а на ум си каза ,,Може би за няколко ‘’. Приготви вечерята като отдели в купички и за долу . След това смъкна и хладилника долу като едва не го изтърва по стълбите долу.Намери разклонител в който щеше да го включи при необходимост. Погледна агрегата и него го замъкна , но после се отказа да го включва , защото щеше да причини прекалено много шум , а тогава щяха да ги намерят.

Вечерта , когато мажат й се прибра и като не намери хладилника се разрази голям скандал :

 

-         Къде проклетия хладилник ? – беше пийнал

-         В мазето !

-         Няма работа там . Веднага го домъкни обратно в кухнята луда жено.

-         Не ми викай . Правя го за собствената ни защита.

-         Ти си напълно побъркана . От какво се страхуваш ? Някой случайно ода не би да те опраши ?

-         Не се боя от това пък и да е така мисля , че другите по добре ще се справят от теб .

-         Моля , ах ти ! – той посегна да я удари , но тя се отдръпна – Ще те науча на ред.

-         Станал си също като тях . Късно е да се спасиш , но аз и децата ще го направим и без теб . А сега отивам да спя в мазето. Лека ти последна нощ скъпи. – тя го целуна и излезе от стаята им и отиде в мазето , където бе вече направила нещо подобно на легла.

 

На следващата вечер в 19:00 часа г-жа Къникгън извика децата си при нея и ги помоли да слязат в мазето и да я чакат .Тя отиде при мъжа си и се опита да го разубеди да не отива на концерта тази вече , защото повече няма да се видят през нейния живот , но нейния опит се оказа безуспешен. Твърдия му инат надделя на бащиния и семеен дълг и отхвърли с лека ръка молбата на жена си.

В 7:30 той тръгна към последния си концерт в живота му и жена му за последно го видя като човек с разум.

 

 * * *

Двадесет минути по късно г-жа Къникгън огледа за последно дали всичко е наред , взе последните останали дъски и затвори вратата зад себе си към мазето , като я закова здраво.

На една от стените имаше часовник по който тя отброяваше времето до залязването на слънцето, което щеше да се осъществи след 10 – 15 минути най много.

Започна да долавя със слуха си силната музика идваща от града и по това разбра , че най големия ужас в живота започва да се случва . До самия край тя не загуби надежда за съпруга си , молейки се той да се осъзнае и да си дойде жив и здрав , и да си отидат от тук цялото семейство. Но вътре в душата си тя знаеше , че няма да се случи и нейния любящ съпруг няма да се върне .Поне от плът и кръв .

 

* * *

Междувременно в града започна концерта . Г-н Къникгън продължаваше да не забелязва действителността , но когато излезе да пее Елвис , който бе вече починал на него му просветна. Жена му бе права за всичко , а той глупака само мислеше да си види идолите на този концерт. Той тръгна бавно на зад , но осъзна , че не може да се движи .

Изведнъж светлините станаха по ярки и на сцената излезе кмета на града , който имаше вместо очи черни орбити:

 

-         Добър вечер на всички посетители на този концерт. Днес сме се събрали по случай приветстването на нашия нов брат Г-н Къникгън , който ще се присъеди към нас. Моля доведете го тук на сцената , за да започнем ритуала. – след пет минути през които той се мъчи да избяга , но не успя се озова на сцената. – Няма нужда да се борите не може да избягате , камо ли да мръднете. След малко вашата душа ще ми принадлежи , а вашето тяло ще бъде на наш брат.

-         Какво става тук по дяволите ? Пуснете ме ! – изкрещя той заканвайки се

-         Вие май още не сте разбрали за разлика от жена ви , която още първия ден разбра . Всъщност къде е тя ? Няма значение , като бъдете заместен , заместника ви ще има достъп до вашите мисли и ще разберем и после и тя ще се присъедини към нас . Но нека да ви обясня . Намирате се на пълно унищожено и завзето градче обитавано от демони . А аз съм отговорника на всички тези демони. Но телата ни започнах да остаряват и ни трябват нови и за това всяка втора екскурзия е нагласена и вие се озовахте при нас. Всичко е безплатно , защото за последно ядете , пиете и се веселите преди да ви отнемем душите .

-         Няма да ви се размине някой ще дойде и ще спаси жена ми и децата ми.

-         Не си въобразявайте . В тази пустош никои освен заблудените не идва , а й да дойде ще умре или душата му ще бъде отнета ще решим по късно , а сега се сбогувайте със душата – кмета – демон се наведе до него и изрече не разбираеми думи за него и това бе последното , което видя и чу. – А сега мой братя нека да отидем и да хванем г-жа Къникгън , а нейните деца ще бъдат нашата прислуга .

-         Хип-хип урааа – извикаха в един глас 50 демона наредени в колонки пред сцената. Те й така не подозираха какво ги очаква на следващия ден .


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Първата
Конкурси на Фондация "Буквите"