<

(slayer)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Глава трета – Чакрамът

 

След петъчните занятия на учениците от СОУ ,, Йордан Йовков’’ им бе обявено , че в събота в 09:00 трябва да са пред сградата на училището, защото ще бъде проведена първата екскурзия за първия учебен срок. Дестинацията бе Добрич – Варна – Добрич , както ще бъдат посетени природно – историческия музей , водната градина и ежегодното изложение на картината.

Някой от учениците не бяха доволни от чутото , защото вече имаха планове за събота ,а сега трябва да ходят по скучни и делови въпроси. Само Петъо стоеше замислен с блуждаещ поглед. Притесняваше го нещо . Имаше усещането , че нещо ще се случи на тая екскурзия .

Чувството се допълваше и със странната облачност , която изведнъж се бе появила. При всеки гръм той усещаше промяната около себе си. Чудеше се какво не бе в ред на тази картина на вън. Всичко започна след обявяването на пътуването им и той не можеше да разбере какво. Опита се да се посъветва с Джесика , но сякаш нямаха никаква връзка .

Освен притеснението , той усещаше някаква липсва и също че нещо се е случило в този момент някъде.

Часът бе вече свършил , а той още стоеше закован на чина си . Кланото го забеляза и се приближи до него :

 

-Добре ли си Петъо ? Пребледнял си !

-Изобщо не съм добре . Нещо се е случило и има връзка с тази екскурзия !

-И защо смяташ така ?

-Веднага след обявяването й загубих връзка с Джесика и небето се промени изведнъж .

-Как така нямаш връзка с нея ? И за небето съм съгласна !

-Мисля , че някой знае за мен и се опитва да ме нарани !

- Кои мислиш , че е ?

-Не знам , но утре ще разберем , а сега си тръгвам за вкъщи трябва да поспя . Твърде много съм изморен.

 

Побърза да излезе без да дочака отговора на Роберта. Като се прибра захвърли всичко и си легна. Присъни му се , че е в музей и държи някакъв предмет , а срещу него има някакво създание , което иска смъртта му. Опита се да разбере какво , но не успя , защото се събуди от странен шум в двора.

Но преди да излезе той погледна часовника си. Бе 23:30 вечерта. Беше спал целия следобед плюс няколко часа от горе . Наметна си една грейка (все пак бе хладно на вън) и на пръсти излезе , за да не събуди майка си и баба си. Отключи вратата и излезе на двора.

Нещо шумолеше , но нищо не се виждаше – нямаше ток. Извика няколко пъти дали има някого и като не последва отговор той се уплаши. Звука идваше от източната част на двора и той тръгна на там. Беше стигнал до там , когато нещо го удари и той полетя падайки на зад . Загуби съзнание , а създанието започна да се приближава с тежки стъпки към него.

Всъщност ако беше в съзнание и бе го видял той щеше да разбере , че не е чудовище , а човек. Демона бе вече до него и посегна да си извади меча . Вдигна го и за махна към корема на Петъо и точно тогава хилядолетния елемент засея отблъсквайки демона – Петъо си отвори очите , но не беше той .

 

-         Знаех си , че ще дойдеш и през цялото време нарочно не се показвах. Няма да разбереш поне за сега докато не се сдобия с това , което ми трябва как изглеждам.

-         Вече знам как изглеждаш и това ми стига . Нямаш силата с която да ме спреш . Победата е моя.

-         Напротив имам още един шанс , който се нарича защитно заклинание и мисля да го използвам.

-         Няма да посмееш

-         О напротив . Ще те върна от там от където си дошла – тя протегна ръка като изрече заклинанието , което изпрати демона обратно от мястото от където е дошъл. – А  сега да се връщаме в леглото.

 

На сутринта Петъо се събуди с главоболие и без спомен какво се е случило снощи. Но по синините , които имаше съдеше , че не е било приятно преживяване.

Измъкна най добрите си подходящи за екскурзия дрехи и ги навлечи по най бързия начин , че започна да изостава по графика си. Изми се , среши се и тръгна с торбичката пълна само с вафли .

Успя да стигне до автобуса макар с чувството , че всеки момент ще повърне. Корема и гърдите много го боляха , макар че не помни как се е ударил.

Около автобуса вече се бяха събрали необходимата бройка , която бяха записали и само чакаха Петъо ,  че да могат да потеглят. Като се качи последен в автобуса , единствено свободно място бе най отзад при травоманите , които странно в този случай чи пушиха спокойно и никой дори учителите не им правеха забележка. Той съжали , че я няма госпожа Дороти. Скапания директор не я бе включил в това пътува (всъщност никога не я бе включвал).

Докато го опушваха той се загледа втренчено през прозореца и тогава , чу гласа на Джесика:

 

,,Петъо чуй ме . Когато стигнем до музея и влезем трябва да изкараш незабавно всички на вън. Има нещо в този музей което е наше и не бива злите сили да се сдобият с него’’ ,, А какво представлява то ?’’ ,, Не знам , елемента ще ти покаже , а ти трябва да го вземеш ‘’ ,, Ами ти няма ли да се намесиш ?’’ ,,Не мога. Трябва да го вземеш това оръжие , че да за твърдим връзката си ‘’  - след това Джесика замлъкна , а Петъо май се напуши . трябваше да се махне от тия и помоли с едно момиче да си сменят местата.

 

През цялото пътува чак докато влязат в музея Петъо не каза нищо , даже и не зададе никакви въпроси. Беше замислен и съсредоточен търсейки това оръжие и едновременно бди за някаква опасност . За сега всичко беше наред , но нямаше да е за дълго .беше обеден , че го наблюдават.

Вече се бе отказал от начинанието за откриване , защото бъкаше от оръжие и нито едно не го привличаше , когато елемента засея точно на последното оръжие на което бяха стигнали .

То не кръгло и изглежда бая наточено , но и запазено за 5000 си години .

 

,,Това ли е оръжието ? Този кръг ? ‘’ ,, Еми изглежда и ако обичаш по разпитай малко за него , че да добия представа как да го ползвам ‘’

 

-         Извинете господине може ли да ми обясните какво представлява това кръглото ?

-         Това е много древно оръжие , което е използвано за военни цели и защита от древните  народи. Предполагаше се че се  е изгубило , но при разкопки , то бе открито до нечий останки. Не мога да ти кажа точно как са го държали в тази му форма подобна на бумеранга , защото както изглежда е твърде остро .

-         А как му е името ?

-         Наричаме го чакрам , защото предполагаме , че притежава мистични сили , които не са ни известни , а до този факт сме стигнали по надписите , които са на него. Няма какво да добавя повече моля да се насочим към изхода ! – и точно тогава се случи това от което се опасяваше Петъо

-         Здравей убийцо . Благодаря , че го откри вместо нас – сега ще ни е по лесно да си го вземем и този път няма да се отървеш

-         Госпожо директор , как можахте ?

-         Всичко беше нагласено още от както настъпи в това училище . Ние знаехме , че рано или късно ще придобиеш способностите си , но предполагахме , че ще ни затрудниш . Хайде момчета вземете чакрама и го убийте без него той е слаб – хванете го

-         Всички да се скрият веднага ! – изкрещя Петъо на всички които бяха в музея

 

Всички демони се втурнаха към Петъо  ,а той от своя страна към чакрама който за негово щастие бе по близо от другите.Демоните го настигаха , а Петъо бе твърде бавен заради болките които изпитваше . В движение той реши да скочи . Един от демоните изпрати по него смъртоносна мълния и точно когато тя го улучваше той хвана чакрама.  Светкавицата го запрати от другата страна на стена , като я разби с тялото си  .

 

-         Така добре се получи браво на теб . С един куршум два заека . Сега да вземем това което ни трябва . Ние печелим войната. – каза директорката демон

-         Не избързваш ли много – това беше Джесика

-         Какво ?

-         Аз успях , а вие ще умрете !

-         Не знаеш как да го използваш !  Така че предай ни го

-         Вече знам и сега ще го използвам – тя го хвърли все едно е бумеранг . Той обиколи половината зала , като улучи всички демони освен директора . Те се изпариха като духове

-         Мен не ме улучи . Ха-ха . А сега аз изчезвам

-         Не бързай теб ще те върна в ада – тя протегна ръка и преди демона да напусне тялото и да избяга Джесика го върна в ада , а истинския директор си върна контрола на тялото си – А вие всички , които се криете забравете какво сте видели

 

И така свършва второто приключение на Петъо с неговото ново Аз. Но скоро пак ще бъде в бой.


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Приятели
Конкурси на Фондация "Буквите"