<

(slayer)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Книга първаНачало на приключенията

Глава първа – Началото

 

Денят предвещаваше да е слънчев и горещ . Петъо си беше в къщи и чакаше някои да го извика и да излезе . Той бе на 14 години , слабичък и не много хубав ( не можем да кажем , че чак е грозен , но всеки си има мнение ) , но поне е умен . Беше му твърде скучно и той реши да си поиграе със червената пластмасова сабя която имаше . Не поменеше от къде я има и от колко време , но не прекъснато тя го влечеше.

Излезе на двора с нея и за поскача , като заечи което си е загубило моркова , представяйки си , че срещу него има лоши хора. Улисан в игра той не разбра , кога са дошъл неговия приятел , който се казваше Янко да го извика. Когато го видя Петъо умря от срам . Янко го попита дали иска да излезе и той се съгласи , но първо трябваше да каже на майка си .

След като се пънаха на улицата чудейки се какво да правят , те решиха да извикат и Николай , които бе с 2 3 години по малък от тях , а Янко бе с 1 по малък от Петъо.

След дълги молби Николай излезе . Решиха , че няма какво да правят на улицата и се разбраха да отидат към центъра на града. Всеки се прибра до тях да информира родителите си и след кратко разубеждаване те тръгнаха .

И като тримата глупака те не знаеха по кой път да тръгнат за центъра . Избраха по краткия , че дългия минаваше през пазара , а там всеки втори ги увещава да купуват разни боклуци . След като влязоха в центъра те се запътиха в лесно чупливия малък кът. Съоръжението представляваше две пързалки очукани от всякъде , дървено – въжени мостчета по които да минават за пързалките ( а те представяха трагична гледка – тука та ме имаше по тях дъски , а някъде само въжета ) , дървени кончета и две беседки в които се намираха животински изпражнения. Как ти милува сърцето да пуснеш детето си там с риск то да си потроши краката , ръцете или по лошо гръбнака, или да рискуват да задушат от носещата воня от изпражненията .

Деня бе хубав и те завариха купища деца , които треперещи от страх се опитват да минат мостчетата ,а техните майки си четат женските списания и не проявяват интерес какво правят децата им . Как ти милува сърцето да ги гледаш такива хора .

Огледаха се къде могат да си поиграят и се оказа , че няма ни едно местенце за тях – горките те . Единственото нещо , което бе свободно се оказа една от миризливите беседки , странно изградени вместо с пейки , а с наклонени плоскости. Нямаха къде другаде да отидат и се насочиха на там. Веднага като влязоха ги лъхна обичайната миризма и те веднага хукнаха на вън. Преди да се откажат от всякакви забавления те забелязаха , че в беседката някое дете и непохватна майка си е забравило лопатките си за ровене на , т.нар. ями за търсене на злато. Въпроса бе кой от тримата ще влезе да ги вземе . Разбира се Петъо с неговия късмет най много да умре вътре ( а как може дете да играе вътре ? ) Със скока на заек Петъо влезе вътре и ги взе , а после си из повръща червата в най близкия храст.

След като спря да повръща , те си избраха спокойно местенце на което правилото ,, Не копай „ не важеше за тях. Заеха се да копаят , това поне малко ги развесели и бе по предпочитане от миризливата къщурка.

И така в продължение на цял час те копаеха и когато решиха да се откажат – лопатката на Петъо удари на нещо. Като истински детектив той със скоростта на светлината го изкопа . Предмета бе някаква жълта кутия , която бе затворена и с напъни не можаха да я отворят. Никой не се съгласи да я вземе , защото не знаеха какво е и дали е опасно , но на Петъо не му пукаше и си я взе в къщи.

Като се прибраха Петъо извади кутията и я показа на майка си . И като се завихри един скандал нямаше спиране , но в крайна сметка той я задържа отново с молби ( ех какъв живот ) .За есе да я разглежда и да търси начин да я отвори. Какво ли не пробва : хвърляше я , с чук я удря , с отвертка дори и с лъжица , но нищо не се получаваше . На края той се отказа и си каза, че утре сутринта като отива на училище ще я изхвърли .Остави я на шкафа от горе и отиде да вечеря. Докато вечеряше не спря да мисли за кутията . Имаше чувството , че тя го вика .

След като приключи с вечерята той си легна. Към 23:00 след като всички са захъркали , кутията започна да свети. Петъо се събуди от силната светлина , но странното беше , че майка му продължаваше да спи и не се събуждаше от светлината идваща от нея . Той стана , обу чехличките си и се приближи до кутията .Взе я и я постави на масичката до леглото , майка му продължаваше да спи. Опита се отново да я отвори и това бе чудо тя се отвори . Вътре той намери десет части на нещо . След като ги изсипа на масата той установи , че всяко парче бе част от разглобен пъзел. А това бе любимата му игра и той се зае да го сглобява . Сигурно му отне много време , защото когато приключи вече бе светло на вън. Скри в ученическата чанта предмета наподобяваш триъгълник и се върна в леглото , а след пет минути алармата иззвъня и трябваше да става.  Би трябвало да му се спи , но той бе бодър като новородено агънце. Майка му направи обикновената закуска наречена попара със сирене ( той мразеше да е с мляко ) . Излапая по най бързия начин , а това го накара да бяга до тоалетната . Часът бе 07:30 и бе време да тръгва. Майка му подаде чантата и той се затътри по нах голямото нагорнище , което от неговите очи бе ужасно ( някой астматик не би могъл да го извърви ). Влезе в класната си стая точно когато би втория звънец за начало на първия час.

Госпожата която му преподаваше бе на 54 години и винаги в лошо настроение. Както обикновено започна с още влизането да изпитва . Тази сутрин Петъо имаше късмет и се размина с отегчителното изпитване по математика . През целия си час той мисли за предмета който се намираше на крачка от него , но не би трябвало да го показва , а в междучасието той забрави за него . А като отиде голямото междучасие до тоалетна и пусна раницата той се сети за него . Извади предмета с форма на триъгълник и го заразглежда . Не му изглеждаше опасен , напротив много хубав . Една от частите му имаше връзка която позволяваше да се слага на врата. От пълно любопитство или глупост той си го сложи. От начало нищо не се случи и той продължи да пишка .

Като си свърши работата в тоалетната , тръгна да излзиа от нея и точно тогава лампите започнаха да премигат . Той се уплаши и дръгна да бяга но спря закован когато разбра , че вратата е заключена. Започна да вика за помощ , но сякаш нямаше глас. Тогава започна да духа силен вятър около него и да се излъчва светлина от него. В следващия момент всичко бе наред и врата се отвори сама .

След като се върна от училище той побърза да разкаже на приятелите си случилото се , но те му се подиграха и той се прибра обиден .

Докато си лежеше и плачеше за това че му се подиграха той изпита нужда да се погледне в огледалото. Взе гребена и са насочи към огледалото , застана пред него и онемя . Той не виждаше себе си а някакво момиче. Тогава времето все едно спря , а предмета заблестя . Опита се да побегне но безуспешно . Тогава той за първи път чу нейния глас :

 

-         Не се страхувах Петъо , няма да те нараня !

-         Коя си ти и къде ми е отражението ? – попита той едва

-         Аз съм ти , ти си мен !

-         Какво не разбирам ?

-         Като откри кутията и сглоби елемента ти се свърза с мен ! Трябваше само да сложиш елемента на врата си и да осъществим контакт .

-         Не разбирам , объркан съм .

-         Аз съм духът от елемента Петъо и като се свърза с мен ти се промени И между впрочем казвам се Джесика

-         Не ми казвай че вече ще изглеждам като жена ?

-         Не ти ще си изглеждаш като момче , но при опасност аз ще се намесвам !

-         Ми ако аз не искам ?

-         Ето какво ще ти кажа . Има същества , които са много опасни и ще тръгнат след теб , т.е ще искат да те убият .

-         И защо ще искат да ме убият ?

-         Още от раждането ти ти бе отреден да ме намериш. На всеки 500 години се избира нов убиец , който да бъде дарен с силата на елемента , който носиш .

-         Не искам да убивам хора ! Просто забрави .

-         Не съм казала че ще убиваш хора , а вампири , демони и всякакви други същества. Пък ако не искаш да се намесвам ти ще умреш

-         Ох добре какво се изисква от мен да правя ?

-         Тук няма условия . Само трябва да следиш дали има странни убийства , останалото остави на мен .

-         А аз какво мога ?

-         От тази вечер ще виждаш бъдещи събития , ще левитираш , телепатия и на татък зависи .  

-         В какъв смисъл зависи ?

-         Как ще се развиваш , Дадена ти е силата само я развивай ! А сега те оставям достатъчно информация ти дадох , а ако някой те нападне аз ще се намеся .

-         Ами ако е човек ?

-         Няма да го убивам спокойно нямаме право да отнемаме човешки живот .

-         Добре

 

На следващия ден като се събуди той се молеше да е било само лош сън . Като се погледна в огледалото всичко бе нормално поне за сега. Закуси и тръгна към училище . Като стигна до портала на пътя му се изпречва някакво момче с наднормено тегло , което го заплашва с нож и да го наръга ако не му даде джобните . Петъо по принцип е страхлив и понечва да си даде каквото има единствения 1 лев който му даде майка му когато чува глас : ,, Позволи ми да се намеся Петъо ‘’ ,, Не съм сънувал ти съществуваш ‘’ ,, О да осъзна го и ако не искаш да умреш от глад цял ден и всеки ден той да те причаква , позволи ми да се намеся ,, ,, Не искам това , добре ти си Джесика’’ .

След изричане на тези думи елемента започва да свети , а Петъо стана Джесика. Тя бе 1.74 с руса коса и сини очи . Бе облечена с бяла риза придружено с черно яке и черен панталон и също обута с токчета .

Като видя какво се случи току що момчето с ножа се вкамени , а Джесика се наведе до лицето му :

 

-         Какво има момко ? Не си очаквал подобно нещо ? Като си взел нож и заплашваш беззащитните се имаш за голям мъж ? Е ти този път обърка човека . Чуй ме много добре момко защото не повтарям . Ако още веднъж разбера , че заплашваш някое дете ще ти счупя ръцете ! Разбра ли ме ? – детето треперещо отговори

-         Да госпожо !

-         Надявам се , а сега се махай !

 

,, Ти сериозно ли ще му счупиш ръцете ? ‘’ ,, Не но след това което видя и му казах съм убедена , че се отказа от това си начинание , а сега отново размяна и отивай да учиш Петъо ‘’

 

След това отново тази светлина и Петъо отново се появи . Това бе първото му приключение , а следващите предстоят . 


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
По земите български
Конкурси на Фондация "Буквите"