БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Принудително приземяване

Станислава Василева Немска (stenli499)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

„Ще омесиш ли хляба на началото?”

Ж.

 

Ти още искаш с дъх да ми разкажеш

за обич неживяна в стара притча,

но вече съм на лятото в миража,

към който хоризонтът ти ще тича.

Перде, а зад пердето куцащ полет

на чувството, смалило се до птица.

Крилата неразбиращо се молят,

перата щом към облака притиснат.

 

Земя, а под земята топло семе

за онзи хляб, от мене неомесен.

Очакваш с длани бели да го взема,

над житно стръкче да нареждам песни,

но всяка песен вече е изпята.

Изстиналите пръсти не засяват.

Остана да тежи над мен вината ти

до пръст и до троха. До приземяване.

 

Накарай дните да засвирят меса,

за теб в жарава боса да играя.

Навярно чак тогава ще омеся

тъй исканата питка. Но за края!

На всяка принудителност обръгнах.

Щом всеки ден (до теб) ме прави слаба,

аз имам сто причини да си тръгна.

Задръж си паметта. Задръж и хляба.

 

 

 

-----