Искам, а не ми се пише

Сама съм. Есенно вали...
На детство сякаш ми мирише...
И е тихо, цветно, чисто.
Искам, а не ми се пише... 
Събуждам своите момичешки желания
за праведност, която шепнат ми звездите,
на кой единствено съм притежание
и кой отваря ми вратата към мечтите. 
Преобразявам си душата
с радост, от това, което имам
и откровение със себе си не ме гнети.
Не се надявах..., Боже мой, 
че толкова ще искам 
такава странна, трудна,
непонятна, но красива
обич да ме сполети. 

Търсене