БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Андромеда

Ради Радев (р.радевбесния)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

 

 

Когато притихва заспал листопадът

и мъртвопиян се завръщам,

посреща ме зъзнещо с тъмни фасади

безлюдната бащина къща.

 

Среднощен акорд от среднощна соната

в забавен каданс се повтаря;

обгръща ме с бледи воали тъгата

от плувнали в мрак тротоари.

 

Но имам  си празник и мигове звездни.

Но имам си фар и утеха.

И болката тихо зад облака чезне

в каскади от чезнещо ехо.

 

Кристална бутилка с кристален маестро

в най-тъмния ъгъл ми пее.

Сдобих се с безкрайност и собствен оркестър  

с Eридан, Алтаир, Галатея...

 

Сдобих се с усмивки от звездни принцеси.

В небесни виражи танцуват.

Но може би вече забравям къде си.

Но може би само сънувам.

 

И тихо е в моя безпаметен празник.

Събирам среднощ силуети.

Когато е пусто, когато е празно,

желалбих прозорец да свети.

 

Но няма те в моя безпаметен празник.

Кънтят ледове в небесата.

Преливам забрава от пусто във празно

и късам парче от луната.

 

 


2013-10-04