Вълчицата

Кой каза ,че няма                                            

самотни вълчици по тези места? 

Снощи видях я -                                              

с вой раздираше самата луна.

В очите и на пепел падаха звездите.

Катран от ада стана мъртвото небе.

Кървав писък лапите и бяха-

сама прегризала ги бе.

Дърво и камък,дивеч ,птица-

всичко  живо се смълча.

Вятърът набързо се прекръсти

и под крилете си прибра,

две мънички вълчета,

полуслепи

надушили на майка си кръвта …

А тя, застанала

на остър зъбер

докъсваше съдбата си-

парцалена луна.

Суровата и красота в тъмата

Господ , взе за цвете.

Наведе се,

откъсна го

и в скута си прибра.

Търсене