БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Наздраве" за ИНТЕРНЕТ

Марияна Дамянова Иванова-Москин (мдамянова)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:


Самолетът се приземи със закъснение. Бранимир тръпнеше в очакване в залата за посрещачи на огромното Франкфуртско летище. В него бушуваха различни чувства - щеше най-после да я види, да я докосне, да я притисне в обятията си и в същото време точно това го притесняваше... Толкова жадуваше за този момент, така дълго го очакваше, толкова пъти си го представяше и изживяваше...  особено напоследък и сега всяка минута му се струваше цял век...
 
 Той откри Магдалена в NETLOG в началото на май - попадна случайно на нейния профил, който му разкри  жена с нежна душа и стихове, изливащи се директно към сърцата на четящите ги. Изпрати й покана за приятелство, за да може да има по-лесен достъп до написаното от нея. Изобщо не му хрумна, че може да се влюби...
 
"Здравей! Добре дошъл сред моите приятели! :) Надявам се да се чувстваш комфортно на моя територия във виртуалното пространство!" Това тя беше избрала за шаблонен поздрав към всички нови членове на приятелския й кръг.
" Топъл поздрав от Варна и мен! Лятото е застанало на прага ни и чака да го пуснем. Отварям му вратите към Варна с два клипа...! :)Заповядай и ти!" или ":) Желая ти успешна седмица с новото си стихотворение...! :)"
 Такива поздрави тя изпращаше на всички свои приятели с единствената идея да ги зарази с добро настроение било за почивни дни, било за начало на седмицата или просто без повод, но гледаше да е поне през 2-3 дни, за да не досажда. Едни пишеха по някой ред под блога с поздрава, а други й отговаряха в личната поща. Маги беше впечатлена още от първия коментар на Бранимир, но когато влезе в профила му, за да го опознае, се разочарова - това се оказа един от най-бедните профили, защото единствената информация освен името му беше, че се намира в Испания, нямаше дори снимка. Реши, че той просто иска да остане инкогнито, като някои други нейни приятели, които в даден момент й се доверяваха и й разкриваха, че са женени и дори с други имена. Това за нея нямаше значение, защото единственото, което търсеше, бе аудитория и социални контакти. Няколко месеца по-рано беше изпаднала в емоционална криза и чрез комуникацията в мрежата беше успяла да се спаси. Влизайки тук откри, че има много души за спасяване и се зае да помогне на колкото може от тях, зареждайки ги с положителна енергия чрез стиховете и блоговете си. Затова контактуваше с всички, които имаха желание за това. Беше открила начин да накара всеки да се чувства значим или значима чрез поздравите, отправени към всички, но в единствено число и точно това даде повод и на мъжа в Испания да й отговори.
Бранко: Здравей! Поздрав и от мен от слънчева Испания. Как сте?
Маги: Благодаря! :) Да пропуснем официалния тон - нали вече сме приятели?!?  Чудесно се чувствам! Спокойна нощ ти желая и весели и безгрижни почивни дни! :)
 Беше месец май - първите минути ва 21-вия ден - първият от 4-те почивни.
 Всичко започна толкова непринудено,... както всяка голяма любовна история...
Когато сутринта Бранимир се събуди в 6ч. испанско време, побърза да отвори компютъра и да провери пощата си. Много се зарадва, че тя му е отговорила и побърза да драсне няколко реда.
Бранко: Благодаря за пожеланията! От доста време нощите ми са спокойни, макар че от време на време открадвам по някоя ласка, но това не е което търся. Преди време пък разбиха сърцето ми и тогава не спях, дори не живях. Сега просто си съществувам и работя. Що се отнася до почивните дни, за мен са само два, защото в Испания имаме други празници. А фиестата тук е ежедневие, стига да имаш сърце и душа за това.
" О, каза си Магдалена, още една душа за спасяване..." и побърза да му отговори, за да го окуражи.
Маги: Аз ВЯРВАМ, че има лек за разбитите сърца...  От колко време си в Испания и с какво се занимаваш? Не е задължително да ми отговаряш, но обичам да зная с кого комуникирам. Харесвам коментарите ти, само че профилът ти е твърде беден, няма дори и снимка... Не съм ходила в Испания, но за няколко дни бях в Италия, а сега съм се закотвила тук...
Бранко: Да, зная, че има лек, но ще ми трябва продължително лечение. Харесват ми стиховете ти и всичко, което съм прочел до сега. Аз самият понаписвам нещо понякога, но това е друга тема...
 Той разказа живописно за града и района, в който се намираше неговият сегашен дом, но добави:  
Бранко: Малко ми е трудно да се разпростирам тук. Не е направено за толкова обяснения. Няма снимка в профила ми, защото нямам много снимки. Обичам да снимам, но не и себе си. Ако искаш да знаеш нещо повече за мен, а казваш, че искаш да знаеш с кого комуникираш - ще ти дам един жокер: влез във Google, като напишеш имената ми, все ще излезе нещо за мен. А иначе, ако искаш, можем да си пишем в Skype, по-ми е лесно там, пък и повече място има за обясняване и е по-бърз диалогът.  Skype-ът ми е br_mir58 ...  Не искам да звучи като натрапване, просто това писане тук е друго.
Маги: Добре! Моят скайп е: mag_di. Подавам ти заявка за пълномощно.
 На пръсти се брояха хората от тази социална мрежа, с които се беше свързала и в Skype и то след многодневна кореспонденция, но нещо, може би тайнствеността му, я накара да приеме предизвикателството му . През времето на изчакване тя реши да провери какво ще излезе от ровенето в Google и набра името му. Излязоха публикации в поетични сайтове, както и регистрация в сайт за запознанства. Профилът му там беше отворен и тя не се поколеба да го разгледа. Стана й весело от това, което прочете... 53-годишен, висок едва 1.60 на 60кг. "Ама, че е дребен", си помисли тя - изобщо не беше нейн тип. Според попълнените данни той търсеше жена в диапазона 45-50години, за: брак, връзка - ангажираща или не, с коса руса, черна, кестенява, червенокоса; с очи сини, зелени, черни, кафяви или пъстри... "Ооо, до тук се вписвам!", висока точно1.60м....  "Не ми достигат цели 2 сантиметра"- отново отчете Маги... и тегло до 60 кг... " Еее, съвсем изпаднах от класацията!" - се засмя на глас тя, защото бе доста по-тежичка.  Хобитата му бяха различни и се интересуваше от всичко ... " Тоя направо ме разби!" Имаше усещане за нещо нереално в този профил, затова жената надникна и във Фейсбук. Там откри цели две снимки, но те изобщо не я улесниха - на едната беше слаб с неприемливо, според нея, дълга коса, а на другата - пълнолик, позакръглен, че и с коремче. Набързо изтри от съзнанието си всичко, което видя и прочете, защото изобщо не можеше да го свърже с човека, с когото комуникираше. Влезе в поетичен сайт, където стиховете, писани от него й разкриха нежна и чувствителна душа, напомняща малко полско цвете, оцеляващо сред брулещите го ветрове,
 Навън се разрази буря. От някъде се чу дрънчене на счупени стъкла и интернетът изпадна някъде в забвение. Едва след около три часа заявката й бе приета и се осъществи размяната на пълномощни.
 Бранко: Магдаленче, радвам се, че ми прати заявка. Ще бъде удоволствие за мен да си кореспондираме тук. Моят нет ми прави проблеми, но пък ние тук всички го крадем.
 Маги: Здравей! При нас имаше страховит дъжд с гръмотевици. В момента и аз ползвам нета на съседите, а инъче си имам мобилен. Радвам се, че ще можем да си комуникираме... :)
 Бранко: E, най-накрая.
 Маги: Кое е "най-накрая"?
Бранко: Най-накрая се намерихме.
 Маги: Намерихме се!
Бранко: Сега пък ми звънна един приятел и говорих с него, извинявай.
Маги: Няма нищо - и аз правя сандвичи на сина си в момента. :D
Бранко: Е, това е ново, а аз си мислех, че имаш дъщеря. Всъщност аз за теб освен, че пишеш интересни неща и се криеш зад прозорците в бурята, май друго не зная... а по повод на сандвичите, ако знаеш как съм закопнял някой да се погрижи и за мен. Аз цял живот го правя за някого. Това ти го споделям без умисъл. Наистина ми се иска да дойде и този момент.
Маги: Сигурно е така. А аз копнея някой да ме поглези (chuckle)
След това той се поинтересува и тя му разкри защо се е разделила с бащата на децата си, при което и той сподели, че е разведен от 7 години и, че именно затова е заминал навън.
Бранко: Беше споменала, че си била за дни в Италия.
Маги: Ами... пробвах се да поработя там, но попаднах на лошо място с много ниско заплащане и предпочетох да се прибера.
Бранко: Къде, бе мила, и какво поработи.
Маги: В Неапол като домашна помощница.
Бранко: Ама ти ме разби с този твой късмет. Точно Неапол?!?
Маги: Ооо, мой си е! :D
Бранко: Кой, Неапол или...
Маги: Не - късметът! Всъщност си отчетох грешките, които допуснах... но повече не ми се отдаде възможност.
Бранко: Момиченце мило, запомни от батко си, ако си търсиш работа в Италия, трябва да е само на север.
Маги: О, това вече го зная! Но засега не мога да мърдам.
Бранко: Да, знам, заради детето, но е добре все пак един ден да излезеш. Ще видиш света по друг начин.
Маги: Така е! И аз го мисля това, но ще видя какво и как ще го направя. Една гледачка преди време ми каза, че любовта, късметът и парите ми са навън. :D
Бранко: Е, ти продължаваш да ме шашкаш. Вярваш ли им?
Маги: Интересното е, че позна много неща, чак ме доядя. Всъщност самата аз поглеждам в чашките от кафе на приятелките си.
Бранко: Много си сладка, как го каза само, толкова невинно, щях да кажа прозвуча, по-скоро така изглежда.
Маги: В общи линии се забавляваме, но много от нещата ги проследяваме и се оказват факт. Случвало се е да не зная някаква информация и тя си излиза...
Бранко: Нещо ми се загуби.
Маги: Тук съм - интернетът прави нещо.
Бранко: Да, да, това имам пред вид.... А имаш ли някъде навън близки или приятели?
Маги: В общи линии не. Само в Атина имам приятели -семейство, които ме викат натам, но Гърция не ми харесва.
Бранко: Ааа, Гърция я забрави! Там е само малко по-добре от България, а вярвам не търсиш това.
Маги: Не. Ще ми се нещо доста по-добро! И аз не съм наясно накъде и като какво...
Бранко: ОК. Виж, беше ми много приятно с теб. Времето мина неочаквано бързо, ...
Маги: И  за мен - гледам, че е мръкнало.
Бранко: ... но имам една уговорка с един приятел и трябва да я спазя. но утре...
 Денят беше отлетял неусетно и часовникът показваше малко след 21:30ч.
 Когато той се прибра, наближаваше 0:30 испанско време. Отваряйки лаптопа си, с изненада откри, че тя е още на линия и побърза да й пише:
Бранко: Вече е утре и Добро утро! За теб...
Маги:  Добро утро! (wave)
Бранко: (wave) :) Струва ми се, че нанкаш и компютърът те гледа.
Маги:  Нееее!
Бранко: Сега спи ли ти се?
Маги: Не! Към час още съм тук.
Бранко: Защо, бе момиче, вече е късно?
Маги: Зная, но чакам да ме посети Музата, че нещо не се отбива напоследък (chuckle), а нали са и почивни дни...
Бранко: Музата при вас също ли е жена?
Маги: В общи линии нямам представа, само я усещам на рамото... Понякога е нереален образ или идея за нещо хубаво, но... се случва и да е огорчение от нещо.
Бранко: Щом е толкова имагинерно, може и да е мъж, особено ако е с огорчение.
Маги: Понякога... Мога да ти изпратя да прочетеш и такова стихотворение.
Бранко: Добре. Всъщност, искам да знам какво чувстваш, какво те наранява?
Маги изпрати стихотворението и поясни:
Маги:  Това е за нещо хубаво, изживяно преди година, но с неприятен край и... точно с  това се борих месеци наред.
Бранко: И как успя? А иначе е много хубаво. - допълни той след като го прочете.
Маги:  Ами точно тогава ми подсказаха за един конкурс, в който се впуснах с пълна сила, макар и в самия край, тогава открих и NETLOG-а и започнах комуникация с много хора...
Бранко: Е, направо ти завиждам.
Маги: ... в общи линии си обещах да си запазя здравето, защото повече от две седмици почти насила се храних - заради самата идея... и си обещах да се върна към нормалния ритъм на живот.
Бранко: Не, не ми се пише за това, защото се бях побъркал.
Маги: С най-добри чувства съм и ти желая да го преодолееш. Зная, че можеш.
Бранко: Ами аз не съм много сигурен... Отне ми толкова време и не ми минава.
Маги: Просто трябва да ангажираш ума си с друго.
Бранко: Ами ангажирай ме ти!
Бранко: Виж, нека сега си легнем... тук часовника показва 1:50
Маги: Тъкмо погледнах часовника и щях да ти обърна внимание, че слънцето се кани да изгрее (rofl) (sun)
Бранко: Утре или по-скоро днес, ако искаш, ми направи кафе, а аз на теб закуска.
Маги: Добре! СУПЕР! В колко часа?
Бранко: Когато се събудиш.
Маги: Добре -така да е!
Бранко: Аз ще те будя когато си тук.
Маги: Хайде да се понасяме в света на сънищата! -пренебрегна тя неговата вметка.
Бранко: Ок, Лека нощ! Отново.
Маги: |-) До през деня на кафе! Спокойна да е и за теб! (wave)
Бранко: Не искам да си тъжна или нацупена. (wave)
Маги: Ооо, усмивката ми е спътник.
Бранко: Това е добре, зареди ме и мен!
Маги: Как - имаш ли камера? Аз имам.
Бранко: Не, но ще си купя още в понеделник
Маги: (rofl) (y)
Бранко: За сега ще си мисля само.
Маги: Добре, сега отивай да спинкаш и да сънуваш усмивки!
Бранко: Тъкмо щях да кажа "отивай, че идвам".
Маги: (rofl) Със Сънчо ли ще пристигнеш?
Бранко: Не, но мисли си, както ще направя аз.
Маги: Ааа, май ще ни запеят първи петли! Добре - ЧАО!
Бранко: Ще пеят на теб, тук още спят.Чао!
Маги: (rofl) (wave) (wave) (wave)
Бранко: И на теб.
 В утрото Магдалена реши да свърши домашните си задължения и влезе в интернет едва следобед, а в това време Бранимир самотно прескачаше от NETLOG към Skype и обратно.
NETLOG:
Бранко /09:02/: Слънцето изгря, скъпо мое момиче! Не те сънувах, но беше в моите мисли и станах много рано. Бях и в скайп, ти беше ли вече там? Нека си потъркаме нослетата и следва милувка по нежната ти бузка, после по вратлето и от там до кутрето, а накрая езиче, за моето момиче. Разсъних ли те, мила? Хубав ден!
Маги /14:42/: Ооо, Слъчицето при теб изгря, защото аз ти го изпратих, Слънчево момче.... Изпратих го по Слънчеви усмивки, носещи на крилете си и много, много, много нежност за теб.
Ще ти изпратя и последните слънчеви лъчи - нека те да те погалят с моите ласки...
Маги /15:25/: Как мина трудовия ден, Слънчево момче? Успя ли да поспиш преди него?  Тук съм и съм в скайп и чакам с нетърпение да се появиш. :) :) :)
Skype:
Бранко /10:00/: (wave) (wave) (wave) Добро утро! Чукни ми, че си будна за кафето, май ще се наложи да ти го притоплям. Щеше да ми е приятно да си пийнем по кафе, но пък нали не те виждам как се събуждаш, така че до по-късно.
Бранко /15:41/ : Holla!
Маги: Здравей! (wave) Вече сме май на следобедно кафе! (coffee)
Бранко: Май, май...
Маги: Е, все е кафе, нали!
Бранко: Да, но сутринта шеше да има и друго.
Маги: Аз станах навреме - в 10, но видях че е хубаво времето и побързах да се справя с прането, със закуската на сина и то...
Бранко: Е, преди всичко са задълженията, удоволствието после.
Маги: Вярно е, че когато се съчетават, е перфектният вариант...
Бранко: Може ли да те чуя?
Маги: В смисъл? Да пусна говор?
Бранко: Да
Маги: Избери!
Бранко избра връзка и беше изненадан от това, че не просто я чу, той видя на екрана едно усмихнато лице.
 - Здравей! - му махна Маги.
- Олелееееееееееее... Колко неловка стана! Здравей!
- Защо ще е неловко?
- Ами аз те виждам, а ти мен не. Не е честно така. Още в понеделник ще си купя камера.
- Ти наистина си различен от другите. - звучен смях се разля в ефира.
- С какво?
- Ами има много мераклии да ме видят, но без аз да ги виждам с оправданието, че или нямат камера или е повредена. Не се тревожи! Убедена съм, че ще си купиш. Просто реших, че е добре да ме видиш преди да продължим нататък.
- Боже, определено ще продължим нататък, но задължително трябва и ти да ме видиш. Затова още в понеделник...
Връзката се разпадна и продължиха с писане.
Бранко: Разкажи ми повече за себе си.
Маги: Питай, а аз ще отговарям.
Бранко: А, не, давай всичко наред - какво обичаш, какво не ... Искам да те опозная.
Маги: Това е много трудно, но ще опитам... и така... Обичам...
 Говориха дълго за това кой какво обича или не и установиха, че имат сходни вкусове, че харесват  едни и същи неща, че се дразнят от едно и също... Не можеха да се откъснат от клавиатурите - нещо необяснимо ги държеше в плен. Говориха за бившите съпрузи и защо са станали бивши, за радостите, за грешките... Не се притесняваха да се разкриват един пред друг, сякаш се знаеха отдавна.
Бранко: ...обичам и да обичам!
Маги: А, добре - и аз!
Бранко: Това е най-важно.
Маги: Аз умея да обичам, особено когато ме обичат... Ще ти пусна едно стихче в този стил.
        +++
Ако свалиш за мен звезда небесна,
то знай - аз две ще ти сваля...
Ако си позволиш ти сто да ми свалиш, чудесно!!!
То моите за теб ще са хиляда и една!

Душата ми оптично огледало е
и в нея се оглежда и твоята душа!
Обичаш ли ме, знай, че те обичам...
Обидиш ли ме, не издирвай в нея любовта...

Бранко: Ако знаеш само колко съм си мечтал някой да ми каже или напише това. Направо ме просълзи.
Маги: Еее, недей де! Не искам да те натъжавам.
Бранко: Да, знам, но така се получи. Сега ще трябва да изляза - ще отида да се подстрижа... нали ще си купувам камера...
Маги: Добре. Странно е... Шантава работа - да откриеш сродната си душа на другия край на Европа.
Бранко: Да, така е! Но ти през есента ще дойдеш, а аз не зная как ще те дочакам...
Маги: Ха, верно ли? Е, аз съм тук - само на една клавиатура разстояние.
Бранко: А близала ли си шоколад през стъкло?
Маги: Неееееееееееее.
Бранко: Тогава?
Маги: ...но можем да си говорим.
Бранко: Да и това е нещо и трябва да го правим.
Маги: А на шоколада му минава годността.
Бранко: Да и нашата също.
Маги: Но е по-дългосрочна...  Да те оставям да тръгваш...
Бранко: Да, иначе ще започна да се облизвам. До после!
Маги: (rofl) (wave) До после!
Два часа по-късно:
Бранко: Eхо, заета ли си? Вече съм готов - като Марийка за портрет.
Маги: Браво! Тук съм - компът е до шевната машина.
Бранко: По пътя си мислех да ти кажа следното: не зная как ти звучи идеята за идване тук, но аз не се шегувам. И трябва да знаеш, че когато говоря за сериозни неща, наистина съм сериозен.
Маги: Такааа...
 Бяха минали само две денонощия откакто контактуваха, но Магдалена усещаше, че може да има доверие на Бранимир и дори нещо повече. Той спомена, че просто иска да й помогне и тя му повярва. Трудно й беше да се откъсне от компютъра - този мъж я беше завладял, беше я омагьосал.
Бранко: Искам да те гледам как се смееш, искам да чувам смеха ти и... искам аз да те разсмивам.
Маги: Радвам се че искаш да ме разсмиваш.
Бранко: И аз се радвам, че го искам и че и ти го искаш. :*
Нощта мина бавно и мъчително. Бранимир почти не спа - обмисляше, анализираше какво точно се случваше с него. Изпитваше нещо, което беше непознато за него. Тази жена, искаше или не, завладяваше съзнанието му и  мислите му постоянно се връщаха към нея. Маги го беше предупредила, че в този ден има много ангажименти и ще отвори компютъра чак вечерта, но въпреки това той изпитваше нужда да й пише и да се надява, че тя ще му отговори.
Бранко /7:15/: Добро утро! Тази сутрин станах по-рано и докато си пия кафето и изчаквам да дойдат да ме вземат, реших да ти драсна някой ред... Стори ми се, че се стресна от целувката, която ти изпратих снощи. Не се плаши, ние сме приятели, но изведнъж те почувствах толкова близка, че наистина щях да поискам да те целуна, ако беше тук. Извини ме, заради този порив.  Желая ти приятен ден. Може би ще си початим довечера след 10 твое време, ако не сме заети. Чао!
 Бранко /10:05/: Опитах се да ти звънна два пъти, но без успех, май че лошо ми тръгва седмицата. Искаше ми се да те чуя или да си попишем, но уви! Ще съм на работа чак след обяд, но за жалост не си тук. Разбира се, не искам да те обсебвам и да те отклонявам от другите ти занимания. Отново "чао"! Отивам да си купя камера.
 Бранимир спази обещанието си и вечерта можаха да разговарят, виждайки се. Той беше спокоен - не страдаше от комплекси и предполагаше, че няма да я разочарова с вида си. Всъщност гледката, която се разкри пред нея беше малко странна - слушалките бяха обгърнали като венец главата му и срещу нея блестяха стъклата на леко смъкналите се очила, под които се виждаха правилните форми на устата и брадичката, а по-надолу и добре оформените му рамене. Затова след размяната на учтивите реплики, тя го попита:
- Може ли да те помоля нещо?
- Разбира се, стига да мога да помогна.
- Можеш... Би ли си махнал очилата?
- Хм, няма да мога да те виждам добре тогава.
- Само за малко...
- ОК! - той свали очилата и разкри нежните черти на лицето си.
- Благодаря! А сега махни и слушалките... за мъничко само!
 Той изпълни и тази молба.
- Ама, че си и готин! - възторжено възкликна тя.
- Не те чух какво каза. - прошепна той в микрофончето.
 Маги му направи знак, че може да върне слушалките и очилата по местата им.
- Благодаря! Просто исках да добия пълна представа за теб. Наистина снимките лъжат, особено когато са по-стари.
- Е, каква е присъдата.
- Ооо, много е тежка! - и тя му изпрати въздушна целувка. Сама не знаеше какво става с нея - беше я обзела някаква еуфория. Ликът му отговаряше на онова крехко цвете, което съзря в стиховете му и за което така копнееше. Това беше ТОЙ! Вече наистина беше убедена, че го е открила.
- Остави всичко друго... Кажи какво искаш за твоя рожден ден? - беше отчел, че е само след десетина дни.
- А!?! Ами аз нямам навик да искам. - тя беше изненадана и съвсем искрена.
- Добре, пожелай си!
- Трябва да помисля... Малко е нереално, предвид разстоянието помежду ни...
-  Да, помисли си, все пак има време.
- Че какво би изглеждало реално?
- Може и реална нереалност.
- Ще помисля.
- Добре.
- Дори... напоследък дори и не помня да съм получавала подаръци за нито един празник - забравих какво е като усещане...
- Абе, момиче, къде си била?
- И аз не зная.
- Някъде там може би...
- Тук ми изписва, че връзката е слаба, може да се разпадне. - притеснено каза Маги.
- Муцунке, виж сега, ще те набера по телефона, защото там имам едни парички за похарчване.
- Добре, но не е ли скъпо?
- Или ако искаш да го оставим за по-късно, когато си легнеш в леглото. Може да си говорим около час.
- Май е по-добре. Ще си легна след час, час и половина, защото имам някои дребни нещица за довършване.
- ОК, ще ти звънна след час.
Когато се чуха по-късно, той така живописно й заразказва за красотите на местата, които е посетил в Испания и за фиестите, на които е бил свидетел, че тя неусетно се пренесе там. Когато на другия ден се събуди, Маги побърза да напише в NETLOG-а:
Маги: Едно време баба ми ми разказваше приказки за лека нощ, когато идваше на гости ... Спах чудесно след снощната приказка, която ми разказа ТИ... А ти?
 Знаеше, че Бранимир е на работа, но харесваше кореспонденцията тук, защото можеше да пише по всяко време и знаеше, че написаното ще стигне веднага до пощата на получателя и може да бъде прочетено, независимо дали е или не е на линия в момента. Неговият отговор гласеше:
Бранко: Виж, муцунке сладка, вече ще те намеря където и да си. Аз съм в твоето настояще, а не в някакво минало като баба ти и макар че си спомняш с умиление за нея, тя все пак е там. А аз ще направя всичко, което трябва, за да остана в твоето сегашно време, дори и с приказки за отминали времена.
 Дните минаваха неусетно, защото при всяка възможност двамата се срещаха в ефира и прекарваха заедно с часове. При всяка нова среща се чувстваха все по-увлечени един от друг.
Маги: Искаш ли ягодка?
Бранко: Дай ми всичко, което можеш!
Маги: Имам много за даване.
Бранко: Искам всичко да е за мен, може ли?
Маги: Все още не зная, но тук определено няма кой да получи и малко от това "всичко".  Не че няма желаещи, но не съм открила точния човек.
Бранко: Може пък да си го открила, но все пак времето ще реши...
 На следващатата сутрин, той се събуди рано и съвсем спонтанно й написа:
Бранко: (F) (F) (F) (h)
Искам да те гледам  как спиш. Искам да те гледам как отваряш очи и се будиш от сън...
Искам да гледам кожата ти на лунна светлина и огряна от слънчеви лъчи. Искам!
Искам да те докосвам нежно като вятър. И да те мачкам страстно искам.
ИСКАМ, ИСКАМ, ИСКАМ, ИСКАМ, АБЕ ИСКАМ!
Искам да те докосвам навсякъде. Искам да те целувам навсякъде. Искам!
Искам да съм в леглото до тебе. Искам да те любя. Абе искам!
Искам да си моята Звезда в ноща. Искам да си моята Луна. Искам моето Слънце да бъдеш.
ИСКАМ, ИСКАМ, ИСКАМ, ИСКАМ, АБЕ ИСКАМ!
Искам да си моята Земя. Искам да си моят Път. Искам да си моето тихо Пристанище...
Искам да пусна котва при теб. Искам Вятърът да спре да духа в платната ми. Искам да няма отливи, за да не отплувам никога от ТЕБ.
ИСКАМ, ИСКАМ, ИСКАМ, ИСКАМ, АБЕ ИСКАМ!
А ти искаш ли?
Прочетеното искрено я развълнува, защото никой не й беше правил такова признание.
 След няколко дни, в ранното утро на рождения й ден, Бранимир едва дочака и Маги да влезе на линия, за да я покани за видеовръзка:
- Виж, миличка, това е моят подарък за теб! - в ръката му имаше отворена кутийка, в която лежеше нежно колие с елипсовидна форма и надис "AMOR". - Честит Рожден ден, мила моя!
- Това е за мен??? Благодаря! - и след кратка пауза прошепна: -Ти си луд!
- Може и така да е, но съм луд по теб. Изобщо не съм предполагал, че има някъде жена, на която бих могъл да кажа, че... Нямаш си на представа как копнея сутрин да те гледам как се събуждаш. Знаеш вече - аз съм обикновен човек, не съм богат и  дори имот в България нямам, за разлика от някои твои ухажори, но си мечтая... няма забрана за това, нали. Не искам да се изхвърлям, но искам да разбереш каква стойност имаш за мен... - понеже тя го гледаше онемяла, след кратка пауза той продължи - Има два варианта да го получиш - мога да го изпратя по куриер...
- Избирам втория - го прекъсна Маги - да го получа от твоите ръце.
- Това означава, че решаваш да дойдеш?
- Не, това означава, че вече съм решила. Ако през есента поканата ти е още в сила, ще дойда.

  В началото всичко изглеждаше много просто и лесно - тя идва в Испания, той й намира работа с контактите, които вече има и... пей сърце. Щеше да я регистрира бързо на адрес, после и по техните социални програми, които бяха перфектни. Той знаеше вече пътя - повече от 6 години беше там. А как всичко се обърка после... Явно кризата в страната набираше скорост и той самият остана без работа още в края на юни. След  едномесечно лутане насам-натам в търсене на нова, взе решение да си тръгне от страната, в която вече се чувстваше като удома си. Как се реши, само той си знаеше, костваше му няколко безсънни нощи. Трябваше да съобщи и на Магдалена. И без това приятелите му смятаха идеята да я изтегли тук за смахната.
- Миличка, трябва да ти кажа нещо. - започна той, когато влязоха във видеовръзка.
- Слушам те.
- Взех важно решение и трябва да ти го съобщя. Не зная как ще го приемеш, но реших да замина за Германия. Един приятел, който замина преди 3-4 години, ми се обади и... - той й разказа за перспективата там.
След кратко мълчание тя попита:
- Кога заминаваш?
- След десетина дни. Трябва тук да оправя някои неща. Трябва да раздам цялата покъшнина, която съм събирал с години.
Тя не смееше да зададе въпроса, който я вълнуваше, но той беше наясно.
- Сигурно се питаш какво ще стане с твоето идване. Не, не се отказвам от теб... Просто няма да стане през септември и може би и дори през октомври. Ще ми трябва известно време. - и тъй като тя продължаваше да мълчи, той се опита да се пошегува - Съжалявам, миличка, ще трябва да зарежеш испанския и да минеш на немски.
-Ъхъм, така излиза! - тя беше сравнително трезвомислеща и го окуражи - Убедена съм, че Германия е по-добрият вариант...
Той раздаде цялото си имущесво на приятели - живеещи там българи, взе пари в заем и през август замина за Германия само с един огромен куфар към уж уредена работа, а всъщност към неизвестността.
 Там нямаше редовно достъп до интернет и връзката между него и Магдалена стана епизодична. Чуваха се твърде рядко и имаше моменти, когато в съзнанието й се прокрадваха съмнения както за взаимните им чувства, така и за благополучното развитие на нещата.
 Днес, 9 декември, беше Важният ден. Кошмарът, който той изживя, попадайки в измамна схема за "Добре дошъл в Германия", оставила го без пукната пара, беше вече зад гърба му и сега очакваше на летището жената на мечтите си ...
 Въпреки голямото разстояние и зимното облекло, веднага я разпозна сред пристигащите. Тя се спусна по наклонения участък - последните няколко метра до посрещачите и му махна в знак, че го е видяла. Когато стигна до него, още се усещаше нейното напрежение и му беше трудно да определи дали бе вследствие на полета или на срещата й с него. И той се чувстваше като навита пружина, тъй като бе наясно, че от тук нататък животът му щеше да бъде различен. Прегръдката им беше някак скована, а целувката бърза, като открадната, но докато пътуваха към квартирата, постепенно и двамата се отпуснаха.  
 Колегите му гледаха много скептично на идеята за нейното идване, дори някои се опитаха да го убедят, че тази непозната жена със сигурност е измамничка. Съквартирантите му  Руснака и Мушицата, макар че бяха доста любопитни, приеха Маги с голяма доза недоверие и първият, когато останаха за минутка насаме я провокира:
- Да ти кажа: Бранимир е особняк, с много труден характер е.
- Знаеш ли - му отговори тя - през живота си установих, че характерите не са лесни или трудни, а съвместими и несъвместими. Убедена съм, че с Бранко ще се разбираме чудесно. Инъче нямаше да съм тук.
 След вечерята Бранко я поведе към спалнята, където я чакаше изненада. Стаята беше осветена от многобройни разноцветни свещи, поставени по пода, а леглото беше покрито с жълти и червени розови листенца.
- Уау! - успя да възкликне тя, когато вратата се отвори пред нея.
- Добре дошла, миличка! Ела! - прошепна той, въведе я вътре и затвори вратата. - Ела! Тук има още нещо за теб.
 Бранимир й подаде малка подаръчна кесийка, от която тя извади  четвъртита кутийка. Когато я отвори, в нея блесна колието - подаръкът за рождения й ден. Маги нетърпеливо каза:
- Хайде, сложи ми го!
 - Не зная как успях да го опазя през всичките перипетии, през които преминах. - добави той и докато го закопчаваше, ръцете му трепереха.
- Благодаря ти, мило мое момче! - прошепна тя, погали го по лицето и нежно го целуна...
 

 Около пет месеца по-късно...
 Тази вечер, докато се приготвяха за вечеря, се чу дрънчене на прибор по теракота.
- Мамка му! - изруга Руснака. Викаха му така, защото беше живял близо 30 години в Русия и имаше семейство там - Има някъде някой гладен.
- Вилицата ли изтърва? - запита развеселен Бранко.
- Да, бе! Току виж дошъл някой гладен.
- Яаа! - възкликна Мушицата, 32 годишно ергенче - Може готината мадама отсреща да дойде за лъжица сол, например.
Всички се разсмяха на идеята за типично българсия манталитет.
- Дааа, защо не! Може да й трябва чаша олио или да каже: "Нали сте българи - със сигурност имате от онази уханна подправка, наречена "чубрица".- присъедини се през смях и Маги.
- Ти коя мадама искаш да дойде - горната или долната - попита Бранко.
- Долната е готина, винаги усмихната... Како, - обърна се Мушицата към Маги - как е горната?
- Набурсучена!
- Ама фацата как е?
- Еее, висока, слаба блондинка, но толкова сериозна, че тръпки да те побият.
- Тя сигурно е такава, щото е видяла тебе, а не Мушко -вметна Руснака - Ако има късмет Мушко да я оправи, знаеш ли колко ухилена ще бъде.
- Значи има фаца. Фацата е важна - тропаше по масата ергенчето.
- Фаца, че фаца. Виж, мушице какина, не само фацата е важна, а има още мнооого. За да съм тук сега с вас, с Бранко сме открили един в друг нещо много по-различно от една фаца.
- Що говориш тъй? Че какво ви има?
- Ааа, нищо... Просто той никога не си е падал по пухкавелки като мен. Очите му са виждали само слабичките мадами.
- Да, така е! - потвърди дребничкият мъж. - Моят еталон беше: слаба мадама, задължително по-висока от мен, с дълги крака, че като ги вдигне, да опират в тавана. А кака ти, моята Писана - той затисна ръката на Маги върху масата и я погледна с много нежност - си е падала по едри и яки мъжаги и едва ли би забелязала дребосък като мен.
- Дааа, и моят поглед се рееше по-нависочко - метър и осемдесет, че и нагоре и ако се бяхме срещнали първо в реалния живот, докато гледаме и двамата нагоре, просто щяхме да се разминем или да се видим, колкото да  не се блъснем.
- Айде, стига бе! - възкликна невярващо Мушицата.
- Така е! - потвърди Бранко и вдигна чашата с уиски - Сега е време да благодарим на тези, които са сътворили чудото ИНТЕРНЕТ. Без него Аз и Ти, мила моя, нямаше да сме Ние, нали така?- и след нейото кимване продължи: - Наздраве за ИНТЕРНЕТа!!!


 


2013-01-17