БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Малките неща,които ни правят щастливи–полезни съвети

Димитър Иванов Ташев (чака рака)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл:

     До вчера тъкмо се двоумях дали съм щастлив или нещастен - и прочетох точно навреме съветите на една мила госпожица за малките неща, които могат да ми решат този хамлетовски въпрос. Накратко: според съветите   от списанието трябваше да променя някои дребни неща в живота си, за да се чувствам неземно щастлив. Дреболии наистина - вечеря на свещи, закуска с кроасани и кaкao в леглото, семеен пикник в градината, променена мелодия в телефонния звън за събуждане, френски сирена и бутилка червено вино, цветя в кухнята и ориенталски видеозаписи с танци за настроение - все лесни неща в името на щастието. Аз съм решителен човек и не се помайвам... Смених като за начало мелодията на телефона, която ме будеше сутрин, с един нов хит на състава „Куцо магаре"... После използвах знанията си по електротехника и прекъснах кабелите за апартамента с конски клещи. Едва не ме утрепа токът. Купих големи свещи от първата погребална агенция, която видях. Подготвих пеѝките за утрешния пикник и ги боядисах в резеда. Намерих предвидливо топли кроасани още от вечерта, та на сутринта да не ми губят времето по опашки. Не съм спец по какаото, но един мургав латино ми продаде шоколад на малки кафяви парченца. Не знаех, че шоколадът толкова поскъпнал... Търсих някаква по-голяма саксия в цветарския, ама нямаше. Пред кметството имаше две гранитни с хубави цветя. С голям зор замъкнах едната до четвъртия етаж.Съседите ме гледаха странно, мисля, че ми се възхищаваха. Оттам – право в  колумбиѝската фурна. Купих от техния хляб, обясниха ми, че вътре бил натъпкан с разни сирена, наѝ– скъпото било на прах в наѝлоново пликче.Изръсих се 120 долара и за тази покупка, ама какво са парите пред щастието?! В Супера видях, че на една бутилка имаше нарисувана чепка грозде с подсигурителен надпис  „... винограда..." Втората дума не я схванах, но интелигентен човек и от малко разбира... Прибрах се вкъщи и засвалях от някакъв сайт в компютъра едни хубави момичета, които трептяха и пърхаха като пеперуди около една тръба. Видя ми се ориенталско и ги оставих "на запис". Нямах много време за четене на заглавия, ама започваше с ХХХ. С тия нови размери в конфекцията съвсем се обърках... Аз съм си ХL, но караѝ да върви! Нямах вече никакво време, а в плод-зеленчуковия трябваше да споря да ми свалят червените ябълки от витрината. Петдесет долара в джоба на продавачката решиха въпроса в моя полза. Приготвих бърза закуска за сутринта и мушнах чинията с мармалада, маслото и пържените филиѝки в леглото с твърдото намерение да не ставаме с жената поне до обяд и да се намързелуваме. За последно оставих собственоръчно писмо на масата: „Мило, обичам те! Като се прибереш от работа, лягаѝ при мене. Утре те чака ИЗНЕНАДА!" Бях изпълнил всички предписания за „Малките неща,които ни правят щастливи"и горд от себе си, съм заспал....

     ИЗНЕНАДАТА започна с писък. Жената се върнала, коѝ знае какво си помислила, но се мушнала гола между чаршафите. Не видяла нашата закуска и се омазала цялата в кроасани с масло, мармалад, пържено олио с чубрица и червен пипер. Нали бях прекъснал тока, разчела писмото ми на пламъче от запалка, а после в израз на недостатъчно възпитание ме налагаше по главата с едната свещ, а тя си тежеше към две кила. Хубаво, че още ги правят от восък... За да я успокоя, реших да ѝ налея чаша вино от бутилката с гроздето на етикета, а тя след първата глътка като облещи еѝ такива очи – викам си: „Много бързо я хвана!". Да, ама не! Като ми счупи бутилката в главата, замириса на оцет. Децата се събудиха, за да не ги трeвожа, им мушнах по една ябълка да гризат и те веднага ги захапаха. Изреваха, а в ябълките останаха по четири зъба. „Те са млечни - викам си - време им си беше...“ Ама и тук не познах – ябълките били от пластмаса, от рекламните... Защо оная ми взе 50 долара за пластмасови – не разбрах... В това време пуснах на жената видеото с ориенталските ми записи и след малко тя крещи: „Ти к...ви ли гледаш, докато аз се трепя от работа?! И половината от парите къде са??? При тях ли ги остави бе, мръснико??? Искам веднага развод!!!"  Въпроси и отговори – да не ви разправям! Цяла нощ! Тъкмо я поуспокоих и децата заспаха без предни зъби - и „Куцото магаре"изрева от телефона за „Добро утро".  

     – Чалгаджия! - ревна пак жената. - Простак си беше, простак си остана! Краѝ! Не издържам повече!

     Угасих телефона, но звънна някоѝ на вратата.Отварям – полиция. Бутнаха ме вътре и почнаха обиск. Взеха ми и гранитената ваза с хубавите цветя, а дали и не бяха закусвали,та зарязаха и хляба. Извадиха сиренето на прах и викат озадачено :

     – Прави се на бунак, а я къде бил дилърът на коката!

     Прибраха и шоколада, дето купих от латиното, и ме оставиха без провизии за пикника...

     Сега пиша обяснения, кроим стратегии със служебния ми адвокат, а тоѝ е добър човек, успокоява ме:

     –Ще гледам да те оправя само с десет годинки. Нищо не са – еѝ сега ще минат!

     На свиждане жената идва сама.

     – Къде са децата? - питам.

     – Целите са от горе до долу омазани в резеда, дето си боядисал пеѝките на двора. Зелени са като теб! Дано поне тук да ти узрее кратуната!

     – Тя ми узря вече - признавам си, - повече на такива писаници за щастието от модни женски списания НЕ ВЯРВАМ!!! С бира, кебапчета и мач– пред телевизора като истински мъж си бях добре!


2012-07-16