БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Онова, моето, с "Д"

Павлина Гатева (670301)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Откровено за "Откровения"

 

Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава, свързано с опита му за самоубийство. Както се оказа впоследствие - те били поне два (опитите за самоубийство).
Хари ми е състудент. От онези далечни, изживяни почти като на сън безгрижни времена, когато от нас се изискваше единствено да си вземаме изпитите; когато имаш чувството, че разполагаш с всичкото време на света и можеш да побереш в живота си и семейство, че и деца, и въпреки трудните времена (току що бе настъпил "преходът"), всичко ти се струва възможно. Впрочем, това за семейството и децата се отнасяше само до мен.
И така, в онези далечни години, непосредствено след завършването ни, Хари си имал Марина. Срещали се всеки ден. Той бил много влюбен. Намерил й работа в университета, където и самият той започнал да преподава, така че били неразделни... Само дето не живеели заедно. Това продължило цели десет години!
 - Защо не й предложи да се ожените? - попитах.
 - Да. Всички ме питат.... Ами мислех си, че това е една формалност, която няма значение. Нали я обичах?!
... 

Първият път не ми беше казал защо е заминал за Испания. По-точно - смотолеви нещо от рода на това, че заминал да печели пари. Ала той не беше такъв човек. Някак си не се връзваше. Сам той ми бе казвал, че би могъл да живее и само със 100 лв. на месец. И му вярвам. Като го видиш - един такъв слаб, с непретенциозни дрехи.... И до сега живеел с родителите си и явно никога не се е грижил да плаща ни ток, ни парно, ни да издържа някого... Цялата му мизерна университетска заплатка бе грижливо натрупана в банката. Това ме удиви.
 - В най-тежкия момент! В най-тежкия момент го направи!... Изостави ме! Ожени се за един аптекар и отидоха да живеят в Австралия! Тогава направих втория опит. Този път - с антидепресанти. Взех рейса за Витоша, продължих с лифта, после - още нагоре... Беше през зимата. Казвах си:"Ето тук! Ето тук ще умра!". Седнах под едно дърво, изпих 20-30 таблетки... Антидепресантите обаче не са като диазепама. С диазепам беше предния път, в Борисовата градина. Тогава току що се бях върнал от Испания. Не помня как се озовах тогава на сутринта, към пет, в апартамента на Марина... Може би съм заспал. Може би съм бил в безсъзнание... Но адресът в паспорта ми е друг... Може би все пак са ме питали и аз съм им казал този адрес... Не знам.
Впрочем Хари изкарал в Испания едва два-три месеца. Работел в лабораторията на някакъв велик учен по 14 часа на ден. Това, според него, го скапало. Не издържал и се върнал.
- Предполагам, че на Марина просто й писна всеки ден да й мрънкам и да й се оплаквам. Затова ме напусна. И все пак нямаше право! Нямаше право да го направи!
- А как завърши историята ти с Витоша?
- Ами уплаших се. Явно инстинктът ми за самосъхранение е проработил. Слязох с последния лифт. Хванах едно такси. Едва можех да говоря, но шофьорът разбра и ме откара право в "Пирогов".
...

Сега, когато седна за втори път да ми разправя тази история (не мога да си представя, впрочем, защо), той я подханвана от другия край. Заминал за Испания, за да бъдел по-близо до Долорес. Красавица. С дълга смолисточерна коса. Студентка. Пристигнала по някаква програма в университета. Хари я развеждал насам-натам из България... По същото време продължавал да се среща и с Марина.
- Но нали Долорес била португалка? Защо не замина за Португалия? Защо за Испания?
- В Португалия няма такава лаборатория. Майка ми я бе уредила. Че и стипендия получавах. Мислех си - с автобус или влак от Испания до Португалия не е далеч. Ама с тези 14 часа скапваща работа кой изобщо би помислил да предприеме пътуване!? Добираш се до квартирата си едва.
- И какво стана с Долорес?
- Омъжи се. Пращаше ми снимки на децата си. После спря да ми отговаря.
Внезапно Хари се изправи. Беше време за неговата разходка. Казваше, че с много ходене пеша може да победи "онова с "Д"" и кръстосваше София по 4-5 часа всеки ден.

... 
Кой знае - може би и аз някога ще му разкажа за "онова, моето, с "Д"".
      


2012-07-07