Разказвачът на спомени

Ще изплитам от мигове дните.

Надълбоко съм пуснал корени,

няма как да ме изкорените.

Навярно на бурен приличам

сред рози, с обноски колосани.

Във очите ви празни надничам

и не чакам ласки изпросени.

И не чакам от жаба съдбата

във нещо друго да ме превърне.

Не препатил до край патилата,

кой зелената твар ще прегърне...

Ще пия на глътки остатъка.

Ще изплитам от мигове дните.

И когато поема нататък,

няма смисъл дори да скърбите.

Всеки намек за мен ще е някак,

неприличен и смешно-различен.

Ще поникна, засят и на камък,

бурен, който и днес ви обича.