БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Звезда голяма бе изгряла

Иван Стефанов Христов (рудин)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

 

                    На Поли

 

Звезда голяма бе изгряла

на небосклона в тъмна нощ

когато на полето бяло

под моя стих видях: „Разкош!"

 

И от тогава ти ме караш

да се завръщам всеки път

при шеметната баба Мара

или в стиха ти „Като смърт".

 

А днес ме хвърляш в изненада

на островите Пи Пи Дон

или в красивата Гренада

със своя стих - сълза и стон.

 

Ти носиш с прелетните птици

по камъче от тез земи,

а срещу тях една частица

от моето сърце вземи!

 

 

Помни ме като стих съдбовен

над който плакала си ти -

за помислите ни греховни,

за неспокойните мечти...

 

И като в приказката стара,

когато бъда вече стар,

ръка целувам под хастара

на кожата ти от янтар.