БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Бавно се разтварям в тъмнината...

Павел Петров Горинов (мизантроп)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

 

Мисли си, че вече аз съм Там,
аз, до попа сврял се, наблюдавам -
в пълния със хора тъжен храм
се процежда лепкава забрава.

Тя стои разплакана отпред,
ярка, вдъхновена и гореща,
чезнещият мрачен силует
се прелива във свещта отсреща.

Всички ме оплакаха, уви,
а пък аз съм в храма и ги виждам,
две безплътни парещи сълзи
се пораждат и смутен примигвам.

Боже, колко странен е светът,
само дух съм, тялото изчезна,
няма я онази грозна плът,
в мен сега е сляпа безнадеждност.

Моята съпруга плаче там,
втурвам се към нея с бяла нежност,
но се спъвам, във какво - не знам,
и пропадам с грохот в  сива бездна.

Всички си отиват, аз съм сам,
бавно се разтварям в тъмнината,
а в безлюдния и вече мъртъв храм
тя остава в плен на тишината...