БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Moстът

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

“Понякога ме навестяват мисли- студени като подводен извор” Мефисто Мислиш ли си…наведена над вълните, взираща се във всяка, която плъзга длан, за да докосне косите ти, сякаш изтъкани от пяната на разтопилите се залези Мислиш ли си…стъпила на ръба на моста (перилата зад теб израстват само, за да ни разделят, ако поискаш) Мислиш ли си…докато вятърът кичи с пръски лицето ти, а сянката на борещата се с дъха му чайка стъмва очите ти…мислиш ли си… ( С гръб към мен, отвъд перилата аз усещам как приближаваш вълните и сред тях четеш редовете на невидимо, пълно с тъга писмо) Колко пронизващ за мен е вятърът, а теб иска да полюлее Мислиш ли си…как осезаемо днес е всичко. И на шега можеш да отключиш забранената стая Никой няма да те накаже, щом си тъй близо до вълните Можеш ти да причиниш болка… (Кораб, който не се завръща съглеждам да се отдалечава и осъзнавам, че не той не ще се върне, а аз няма да го дочакам …) Перилата изтръгват сълзи от ръцете ми, а гърбът ти отвъд тях те скрива и аз се страхувам Най сетне ти се обръщаш (чайката се обръща и отлита) Очите ти се усмихват: Колко си непросветен в страха си- казват те,- Глупчо, за теб вълните страшно бучат, опасно, за теб…а за мене пеят. Странно ти си тъй крехка, вятърът спря да хапе изведнъж щом прегърнах мъничкото ти тяло Прегръдката ти. Аз съм плувец, свикнал бързо с водата, не желаещ да я напусне, за да излезе на ветровития бряг. Чувствам се спокоен…и ми е хубаво. То е като очакван припев на любима песен, която се боиш някой да не ти спре. Ръцете ми обичат да откриват очите ти- шепите ми се потапят в пяната на разтопилите се залези, потъват в ледените дълбини и стигат по дирята на топлите течения до изворите на твоите сълзи. Обичам да не пускам топлината ти. Обичам да те галя. Ти…мислиш ли си: “Колко дяволски готин скок щеше да бъде…”
2003-06-29