БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Иконното лице на мама

Станислава Василева Немска (stenli499)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Не сме я канили! Но тя, смъртта, нахълта
в дома ни и в душите ни със взлом!
Най-милите ни хора взе и ги нагълта,
след туй се врътна на пета, кръгом...

Но ти остана нежна, бяла, хубава,
пропъдила среднощния кахър.
И учиш ме в живота да съм влюбена,
да виждам слънце в облачния кър.

Очите ти са топли обещания!
Дори не зная спиш ли през нощта,
или на монолози пак с баща ми
присъства тихо кръглата луна...

Изтриваш от ръцете си с престилка
уют горещ от питката на жар!
И все намираш сила за усмивка,
додето скръб гнезди по твоя чар.

Лицето ти е Богородична икона!
По него аз съм белег най-дълбок!
Падам ти на колене, за да измоля
от тебе прошка, мамо!

                         След това - от Бог...

 

 

 

 

 

---