Безгрижни и снежни, отчаяно нежни

Бяло , бяло 
сякаш изгряло 
от приказен детски сън, 
и лицето в стъклото тъжно допрели 
гледаме бялото вън. 

И нослето си сплескали, 
и ръцете оплескали 
със всички бои от дъгата 
своето детство в ръцете понесли сме, 
и я няма вече тъгата. 

Безгрижни и снежни, 
отчаяно нежни, 
останаха някъде дните ни. 
Парченца от тях, парченца надежда 
още светят в очите ни. 

Търсене