БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Старият град

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

на Несебър с тъга

Поломено чело вдига Старият град.
И към него пълзят еднодневки.
В своя кратък живот непрестанно строят,
а руини остават навеки.

Не мечтае градът. Спи отпуснал ръце,
като тежки каменни котви.
С ослепели очи, с изкопано сърце...
а морето го брани и топли.

Нощем плачат базилики с тихи молби
Господ техния град да запази.
През деня те най-първи разтварят врати
за тълпата, която го гази.

Като лебедов пух - бяла лодка в нощта  -
по вълните луната ще спусне,
като песен полека да стигне града,
да се сгуши, допряла го с устни.



На свещения път, върху пъпната връв
твоите мелници страшно застават.
Но по ней – ненаситни - с чудовищна стръв
СанчоПансовци само минават.

Аз не искам от теб нищо, мой малък град.
Твоите рани не ще излекувам.
Ти си древен и мъдър, но никога млад -
младостта ти е кораб отплувал.