БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Звездоброец

Ради Радев (р.радевбесния)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

 


 

Понякога си толкова далече,

че късам всички струни на тъгата.

Понякога, а може би е вечно,

безлунно стихва Лунната соната.

 

Превръщам замъците в лудници

и трупам в тишината силуети.

Душата ми е тъжна блудница,

събираща огризки от банкета.

 

Но няма те. Сънувам те навярно

и искам при съня си да остана.

Но няма те; в просъница те мярнах –

отплуваща зад девет океана.

 

Измислих те и сигурно си струва,

но болката е все една и съща.

И много често кучешки тъгувам,

и много често тръгвам и се връщам.

 

Изгубих те и уча се да губя.

Дори съм жив и чудя се къде си.

Пегасът ми е перманентно влюбен

във някоя измислена принцеса.

 

Изгубих те и вече съм свободен.

Свободен от любов – свободно скитам –

и чуеш ли среднощ по покрива, че бродя,

да знаеш, че броя звездите.

 


2011-08-16