БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Поезията не е слугиня...

Павлин Христов Пушкаров (zalez)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

 

    Пей, сърце, пей! Лято е, жарко и така простодостъпно, че оста на старата земя се е смалила в игла за вратовръзка. Лятна за бяла риза и тъмни очила за оптимистична усмивка. Ама има Поезия. Ясно, че тя е жена. С онази рокля с акантови листа и много, много черти: ту червени, ту черни, ту неочаквани. Червеното е взаимствано от изтънчаното вино, което го предлагат щом пристъпи привечер и светулките се влудяват да светят, светят... В онази механа с тежки пруски сводове и престари орехи и маси, като кораби за капитани и политика. Политика ли казах?! И аз започнах да се обърквам при този наплив поезията да слугува на политиката. Така някой ден хартията ще победи! Повечето неща са хартиени: хартиени поет-революционери, хартиени байраци с чети, хартиени мисли. Стойността им е равна на тази на хартията след приспадане на овехтяването. Хартията не променя нищо, освен че е леговище на думите. Всред тях има и много модернистични, изтънчени такива: например позиция. А като кажеш - гражданска позиция, това е стил, ниво, респект. Може да се види във всеки трамвай - в добавка с гражданска поезия. Тоест слова, които могат да се прочетат - там се чуват на живо. 1:1 После, защо си приличат стиховете?

- От трамвая е, от трамвая, той ги обединява - каза някой.

- Преди имаше и мухи. Поизчезнаха и бягат от хората и мобилните им думи. Сблъсък на слова - добави друг.

- Бягат от поезията им - обобщи трети, явно все още вярващ във Вапцаровия пълен фанатизъм.

В крайна сметка трябва ли още да се храним/да ни хранят с безадресна вяра - за после, някъде, с форма на светло бъдеще? И после има ли светло бъдеще или то е съвпадение/сливане на заслепението? Каква е тази поезия, която въздигна Човека - по време, когато човеци милиони падаха и се сливаха в земята, заради същата идеология... Вероятно това е най-сполучливия символ и пиедестал в учебниците...

Мисля, че Поезията няма как да бъде използвана за слугуване на политиката. Независимо колко са двойници, тройниците, на големите (поетите) и въпреки желанието. Христо Ботев си остава Христо Ботев, а не Ботев, като близост. Нещо повече той е над формата поет-революционер: гений... А те не търсят разбиране или прилика!

„А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: "суета сует и всяческая суета". Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров." Христо Ботев.

Не, тази жена не може да бъде слугиня! Защото има божествена възраст и висота.

.


2011-07-11