Предопределение

Кръвта на болките си аз изцеждам

и я преливам в своя светъл стих.

Но искам да се свърша: от надежди

стихът да оживее, се стопих.

Как искам да умея да не мисля,

как искам вече кротка тишина...

Но някой плаче – и кръвта ми плисва,

и пише до Създателя писма.

Търсене