БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Оставката на един зелник

Павлина Гатева (670301)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Откровено за "Откровения"


12.  Не пожелавай нещо, което е на ближния ти


Ако пушех, сега пепелникът щеше да прелива с угарки и пепел. Щях да се разхождам нервно насам-натам пред огледалото и да жестикулирам. Ако някой бе отворил вратата в този момент, щеше да ме помисли за онези лунатици, които не бива будите, докато не се насочат кротко към леглото си за остатъка от нощта.
Само че аз съм напълно спокоен. Почти парализиран. Като гъсеница на зелевата пеперуда, в чието тяло алчно се развива ларвата на осата. В безизходица съм. И си подавам оставката. Впрочем, няма и как да го направя, защото не съм убеден, че някога съм работил легално за Вас! Така че, от утре - край! Студентите, обезпокоени (поне тези, които ходят на лекции), ще Ви питат: "Какво стана с нашия асистент? Да не е болен?". И Вие учудено ще свивате рамене. Кажете им де! Кажете им: "Ще ви поеме Доцентката!". Нали това беше целта...!
Нещо му става на това огледало! Изпоти се! Ето така е по-добре - забърсвам го с длан.
Напуснах си хубавата доходна фирмичка заради вас! Заради едното сладко обещание, че "ще градим нещо изоснови". Нов университет, нова катедра, трудно се привличат желаещи за мизерните Ви 7 лева на час! Какво? Не ви се вярва, че съм бил чак толкова луд? Чак толкова зелник??? Не Ви се вярва??? Казвате, че фирмичката вероятно го е закършила покрай кризата и сте ми направили добро, като сте ми предложили при Вас на хонорар? Е, добре, дори и да е така, аз пак можех да си кютам и до сега, симулирайки активности. Ама не! Птичките в парка на университета явно са ми изпили мозъка, докато Ви причаквах по тъмно след лекцията да Ви питам за мястото. И после, това внезапно позвъняване: "Честито! Докладвах ви на Катедрения съвет!". И аз трябваше набързо да напусна, за да започна при вас.
Седем лева на час! И аз - единствен асистент на 60 човека. Какво са виновни децата (на възраст са ми почти деца, нали?), че единият им идеализъм ги е подтикнал да учат в този ВУЗ! И понеже е физически невъзможно, ги сляхте по три-четири групи. А уж го правите този университет да конкурира другите по качество!
Отели ми се волът от упражнения, а накрая едва взех 1000 лева.
И тъкмо привършваше семестърът и се канех да атакувам декана с молба за назначаване, хоп! Ето ти не една, ами цели две нови колежки! Удар под кръста! А точно беше грип и аз целият - в сополи и мъчителна кашлица. Само успях да запитам Госпожата, дето първа цъфна, откъде е. Оказа се - от министерството. По-късно, като ми спадна температурата и се пооправих, направих справката - ами да! Тя му била жена! А аз съм седнал да чакам някакви си официални конкурси да ме назначат. Оказа се, че тази вече била назначена, че отгоре на това ми се явявала шеф! Щото и доцентка била. Ами аз? - иде ми да изкрещя. - Толкова се старах през семестъра! Толкова се надявах да обявите место за мен!
След ваканцията, ето ти нова изненада! Явявам се на работа, а в стаята - още една нова мадама! Втора асистенка! Пак така, без конкурс! И изведнъж ми вземат повечето часове и аз оставам само с два на седмица. Две по седем - четиринадесет. Щедро ми разрешиха обаче да си избера в кой ден. И понеже избирам понеделник, младото маце най-нагло ме дръпва настрана и ме моли да взема петъка, че била от провинцията и обикновено си тръгвала по-рано в петъците. Замълчах сразен.
Впрочем, не Госпожа Професоршата ме принуди да напусна (макар че здравата започна да ми пили нервите!). Не и младото маце, дето само си мълчи. Слава Богу, поканиха ме от друга фирма.


2011-04-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)