БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разказът на знаменитият ми дядо след операцията му от аденом на простатата

komunista per paco! (комуниста)

Раздел: Хорор и Underground  Цикъл:

След операцията дядо ми трябваше да седи в болницата поне още три дни и да бъде наблюдаван. Обаче след първата нощ в реанимацията, лекарите единодушно го изписаха и той се прибра в нас. Там той седна на своето любимо кресло и се зави с любимото си вълнено одеяло мълчалив и горд като напушен индианец . Попитахме го как е, той каза сухо “Она-гере!”. Попитахме го да му донесем ли нещо? Той каза “Кантара”. Донесохме му го. Той стъпи на него и ме повика да погледна колко кила е, че не “виждал пусти брояч”. Кантарът показваше 47. -53килограма си излъгах аз -Пу, -рече дядо,- цели 5 кила съм свалил! Довършиха ма тия гадове! -Що бе дядо, операцията добре ти мина, докторите са много доволни… -Доволни са, щот съм жив, асал само това оставаше- да ма изпуснат тия мизерници! -Ми какво тогава не е било наред? -Какво, какво… ами нощта след операцията, като се сетя за нея и изпадам в умопомрачение! -Много ли те боля- попитах съчувствено -Хич даже! От друго съм недоволен! -?! -Сестрите, тия ваджии дето останаха да ме наблюдават през едно стъкло в стаята, ми взеха душицата. Преди операцията още ми нахакаха 2 инжекции и се отсякох като моделно дърво, след операцията още ма държеше упойката -не мога да се мръдна- ръцете ми в маркучета целите- как да шавна, гък не мога да кажа, краката ми като отрязани ги чувствам. Викам аз едната сестра: “Искам такова…едно одеяло й викам (щот ти ма знаиш, аз жив умрял- без одеяло не лягам). Не може, вика- ще ви спарва на раната! Още един чаршаф мога да ви донеса! Викам й тънък ми е, одеяло искам. Тя пак- ами тогава 2 чаршафа? Креснах й слушай ма, дундурма! Ти български разбираш ли? Като ти река одеяло, значи одеяло, глуха ли си та не разбираш. 2 чаршафа…кво да ги правя, да се изсера ли в тях? Оная нищо повече не каза, ами си тръгна и отиде та седна при другата зад стъклото и взе нещо да й разправя, да ме сочи и да върти ръце като откачена. Така ли, изедници, викам си, уруспии ниедни “ алашик маймун камшик естемез”-“свикнала маймуна от камшик не се бои”; макар и немощен пресегнах се с едната ръка, та си извадих маркучите и тамън се изправям да вървя да търся одеяло и ги гледам- те идват! Налетяха ме като кокошки, хванаха ме едната за едната ръка, другата за другата ръка. И ме вързаха с бинтове за леглото да не шавам. Честно ти казвам, ако беше само една, щях да се справя с нея, ама те две тия пущини…Както и да е, оставиха ме така вързан- и аре пак оттатъка и пак жестикулации, гримаси, курвенска работа, ама дядо ти не е балък да седи така, докато тия две свини квичаха оттатък, почнах аз така леко, леко с лявата ръка да се развързвам и тамън се освободих и се надигам да освободя и другата ръка- гледам ги ония двете пак идват като хали, като харпии ме връхлитат мамицата им. “Амана кодумана! (най-лютата турска псувня, няма достатъчно силен наш аналог, ще я оставя непреведена), виквам побеснял срещу тях и едната я халосах по главата с торбичката с урината, дето ми е до леглото…Ама толкова. Пак ме хванаха, пак ме омотаха. Тоя път ме вързаха не за китките, а за лактите- да не мога с пръстите да ги стигам възлите. Опитаха се и да ме сплашат, че щели доктора да извикат, инжекции с успокоителни да ми слагат. Викам: “Чао, бе, измитайте се, че ще ви попилея като есенна шума!Силата ми е голяма”. Те викат “ я се виж какъв си Бухенвалд!” и ми се смеят а не знаят, че в мен дремат 100 шейтана, на ти помниш оная година как те бих, дето изхвърли гранясалото сирене… -Развалено беше бе дядо, щяхме да се изтровим… -Нищо му нямаше, само малко беше пожълтяло, храна не се хвърля, да знаеш друг път. Както и да е- почнах аз пак да се стържа, нагоре-надолу с ръката, та да протрия вървите и по едно време я гледам, едната кукумявка-клекнала и пълзи между леглата и си мисли че ще ме изненада, а той гъзът й цял хълм- мести се и я издава. Не издържах и й викнах: “ Стани, ма видях та, ко пълзиш там като охлюф!Ела да хванеш Моисей за камбаните!”…И така цяла нощ- те ма връзват, аз се отвързвам и ставам- направих ги луди. На заранта доктора като дойде, те му казаха тяхната версия, аз му казх моята. На кого е повярвал не знам, ама ми рече: “ Бай Стояне, ще те изпишем да си идеш в къщи!” Викам “Разбран човек си, още една нощ тук с тия и щяхте да ми леете восъка.”. -Е добре стана, че си дойде по-скоро, нали дядо, сега ще си починеш добре, ще се възстановиш, ще забравиш какво е било там… -Абе аз ти се чудя- вгледа ми се дядо ми, както пуйката гледа пипкавото мисирче, ти на кой взе джинса, че си такъв мърсол, това ми кажи? Кой те научи теб така да оставяш работите? Аз мира нямам как да им го върна на тия двете пачи, а той- да съм бил забравил! Я слушай тука деда ти кво е измислил, слушай, че ще ми трябва и помощ за някой работи. Значи план едно- отиваш и купуваш един меден свещник- по-масивен гледай да го избереш- уж че е за подарък на доктора по случай успешната ми операция .Като оздравея и намеря болницата дето бях (ти гледай да й научиш името, че майка ти не иска да ми го каже, понеже знае колко ми е тънка жичката на бушона…паля от място аз!- та не искала неприятности) И като влеза,значи, в болницата със свещника, ще кажа на портиера, че е за доктора ( и за неговото име трябва да подпиташ майка си), той ще ме пусне, аз ще се кача-направо в сестринската стая. Ще почукам и като ми отвори някоя от ония двете, ще я прасна със свещника по главата и там ще я оставя, пък после “който ще да казва квото ще- ебал съм го в живото” -Дядо… -Чакай и План Б да чуеш- прекъсна ме дядо ми и извади от гънките на своето мистично одеяло един смачкан лист.- Написал съм и оплакване до Министъра, обаче там където трябва данни да се допълват( тая работа ти ще я свършиш), съм оставил многоточия. Чуй: До Господин министъра на здравеопазването Господин министър, На 01.05.2003г долуподписаният Стоян Илиев Иванов от село Брястовец претърпя операция от…на…във…болница в град София. След операцията за мен “положиха грижи” сестрите… и… Същите през нощтта ме вързаха за леглото и… Моля към лицата…и…да бъдат приложени следните наказателни мерки 1. Дисциплинарно уволнение за гавра с пациент 2. Подвеждане под съдебна отговорност за нарушаване правата на човека и нана сяне на средни телесни и психически повреди 3. Изплащане на обезщетение 4. … 5. … 6. …
2003-06-12