БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

(gonul can)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Obich


Gittin Ve Ben Seni Çok Özledim.

"Seni çok özledim" derken sakın dolmasın gözlerin, uzak tut gri bulutları, değmesin göz pınarlarına ve incitmesin seni yokluğum, bilirsin bitecek bu hasret ömrümüzün son durağın da ve onca yıllara, onca kahırlara inat bir gün, bir gün düşeceğim dudaklarına, dudaklarındaki çiğ tanesi saflığında....

"Seni çok özledim" derken acımasın yüreğin canımın canı, içinde sızlamasın ağlamaklı ve dokunmasın hüzün bulutları... Biliyorsun, geçecek bu özlem, dinecek bu hasret, sen ve ben var oldukça, bir gün, hep bir gün umuduyla.... Doğmamış sabahların ufkunda yüzün, her an aklımda ve o iç sızın dolaşır damarlarımda...

"Seni çok özledim" Yalnız olmadığını bilmelisin her hücrende ve her kalp atışında, her nefes alışında doluyorum, büyüyor sevdam içinde, içimde damarlarımda, büyüyor sevdan o ulaşılmaz sevgi saflığında... isyanlar karıştı gökyüzüne, havaya, toprağa, suya ve filiz attı içimizde umut çoğaldı, yayıldı tüm canlara...

"Seni çok özledim" Çığlık çığlık sesim hasret rüzgârlarında, göçmen kuşlar misali yüreğim avuçlarında ve göz bebeklerimde sen varsın her açıp kapandığında, hayali bir sarılışın kış ayazında, geceleri sen niyetine hasretin kollarımda... Sensiz, bensiz doğan her sabaha, bin sitem yalnız sevdama...

"Gittin Ve Ben Seni Çok Özledimmmm.."
"İyi ki varsın, ömrümün son durağında"

CAN AKIN

 

mr_canakin@hotmail.com

 

 

 

 

 

Отиде си, и аз много тъгувах за теб.

 

Когато казвам, че „Много тъгувам за теб”, в никакъв случай да не ти се пълнят очите. Дръж далече сивите облаци, Моето отсъствие да не докосва очните ти кладенци Знаеш, ще свърши този копнеж в последната спирка на живота ни и един ден, на инат на толкова много години, на толкова много мъка, ще падна на твоите устни с невинността на капчица роса.

 

Когато казвам, че „Много тъгувам за теб”, да не изпитва болка сърцето ти - душата на моята душа, облаците на скръбта да не докосват сърцето ти… Знаеш, докато ти и аз сме живи, ще премине тази тъга, ще свърши този копнеж един ден - винаги с надеждата за този ден… Лицето ти е на хоризонта на не изгрелите утрини, във всеки момент на мисълта ми и твоята болка обикаля вените ми…

 

„Много тъгувам за теб”. С всяка своя клетка трябва да чувстваш и с всеки удар на сърцето си трябва да знаеш, че не си сама. При всяко твое вдишване аз раста в теб, расте моята обич в теб; расте моята обич във вените ми, расте твоята обич с недосегаемата невинност на любовта… Бунтовете се смесиха в небето, въздуха, земята, водата и разпъпи вътре в нас, размножи се надеждата и се разпространи над всички същества…

 

„Много тъгувам за теб”, гласът ми е на писъци във ветровете на копнежа. Сърцето ми е като прелетна птица в твоите шепи и винаги ти си в моите зеници, когато си отварям и затварям очите. Усещам твоята въображаема прегръдка през зимата, а ръцете на копнежа се надявам,  че са твои… Укорявам само любовта си всяка утрин, която се ражда без теб, без мен.

„Много тъгувам за теб…”

„Добре, че те има в последната спирка на моя живот”

Джан Акън

 

prevod:Ahmet Kayaci

 

 


2010-12-15