БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


На гроба си, трънлив и буренясал...

Павел Петров Горинов (мизантроп)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Не знам защо, но адски ми е криво,
макар от цяла вечност да съм в Рая -
наоколо е все така мъгливо,
полазват бурени и куче грозно лае.

Видял отсреща Райската ограда,
над нея без усилие прелитам -
душата ми сега нали е млада,
от Рая към Земята вечно скита.

Кръжа над планини и океани,
и Слънцето внимателно погалвам,
а пък звездите, все така пияни,
възбуждат ме и бързо ги запалвам.

Летя, безплътен, лъчезарен, волен,
но въпреки това съм страшно тъжен,
и се усещам някак много болен -
стипчив и кисел като хляба ръжен...

...На гроба си, трънлив и буренясал,
присядам уморен да отпочина,
а камъкът, самотен и слънчасал,
ядосан нещо, люто ме проклина...