БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПЯСЪК

Борислав Климентов Пешев (летописец)

Раздел: АРТ (ASCII) графика  Цикъл: ОТ ЗДРАЧ ДО ЗОРИ

Из цикъла “От здрач до зори” – глава първа ”Пълнолуние”

Пясъчна дюна размива морето,
пясъчна струна звъни във сърцето,
белият пясък създаде лицето,
черният крясък заби острието.

Пясъкът форма човешка прие,
бавно разтвори той дланите две,
тръгна в мъглата бавно и леко -
търсеше кръв и тялото меко...

...Стигна гората и хора видя,
нямаше кой да разкаже това,
двамата влюбени бяха в колата,
Пясъкът бавно запълни гърлата!!!
 
Кръгла луната следеше човека,
Пясъкът мина през тялото меко,
кръвта се стече там по лицата,
нямаше вече живот във сърцата.

...Тръгна отново, мина поляна,
стигна до двора на къща голяма,
скитник легнал до портата спеше,
кръгла луната на клона мълчеше.
 
Пясъкът първо засипа главата,
после гърдите, корема, краката.
Кървава локва остана разлята,
Пясъкът бавно се сля със стената -
мина през нея, влезе в обора -
цвилене..., смърт се понесе из двора!

...Пясъкът бавно пристъпи към прага,
идваше край на семейната Сага...

...Кучето мъртво в салона лежеше,
таткото срязън обилно кървеше,
майката млада с детето в ръцете -
кървави дупки - сърцата и двете -
бяха отнети, а после със пясък -
цели покрити със мраморен блясък...

Тръгна отново, бавно и леко,
търсеше кръв и тялото меко.

КРАЙ
 

2003-06-07