БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Като изтичане на розов пясък

Павлина Гатева (670301)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Инвестирам. Инвестирам време. Инвестирам себе си. Инвестирам доверие и надежда. Инвестирам приятелство. Инвестирам...
Криза е.
Съкращения.
А аз си тръгвам сама.
Изпитвам съжаление. За колегите, които нямат алтернатива. За приятелствата, които времето ще притъпи. За възможностите, които съм развила, а нямат поле за изява. За допълнителните пари, чиято липса съвсем скоро ще усетя.
...
В мола е оживено. Някой вика името ми. Гери! И Боби! Боби е намерил начин да се измъкне заедно с мен. От фирмата. Гери е сякаш вкопана в жиланието си да има дете, да има спокойствие, и някак инертно продължава да ходи "на работа" в онзи офис, в който де факто няма работа, и Шефката започва деня с въпроси: "Ти какво ще правиш днес! Искам да знам какво ще правиш! Аз във всеки момент мога да кажа какво правя! Гери, ти колко срещи организира днес?". Ето, това е изкуство! Да можеш да кажеш във всеки момент нещо, дето да хване дикиш. Впрочем, аз вече се съмнявам, че някой сериозно си вярва в тази фирма. От десетките грандиозни проекти, които бомбастично ни се подхвърляха, като "ей сега ще сключим договор за изпълнение", не остана нито един. Връзките с "онзи дърт лисунгер", както го нарече Гери, се оказаха пясъчни въжета. Постепенно времето на прехода, на шикалкавенето и надлъгването премина, и накои хора се оказаха неподготвени за следващото стъпало. "Някои хора цял живот са изненадвани" - обичаше да казва The Big Boss.
Изненадващо напуснахме, и Боби, и аз. В срядата го съобщихме и в петъка вече не бяхме на работа. Осем години! Това е равносметката за мен. За Боби е само една. И ми е някак гузно, защото аз самата го интервюирах при постъпването му. А още тогава имах съмнения, че колосът на фирмата ще се окаже с глинени крака.
Всеки рожден ден, всяко назначаване и напускане събирахме пари и си подарявахме подаръци. Е, сега бе дошъл и нашият ред. За това и тази среща в мола, в едно приятно заведение.
Теди е дошла с Васко. Дава му да си рисува на големият лист хартия, постлан вместо покривка. Не ще синя химикалка. Иска черна. Често го води и в офиса. А Васко е сладур, с тези умни черни очи и сериозно изражение. "Мамо! Днес беше най-щастливия ден в живота ми! Обядвахме с Деси и цял час краката ни бяха допрени един до друг!". Как сме се смели само!
Ели идва със закъснение. Минала е през дома си да остави нейния Йоанчо от училище. Ели винаги ми е била пример за спокойно и ведро отношение към живота. Мисля си, че това е, защото е вегетарианка.
И Наташка е дошла. Макар че ни напусна преди повече от година. Все така весела и оптимистична, любознателна и приятна млада дама.
Споменаваме за Миленчето, което е в Щатите, за Иренка, която в момента е без работа, за Жоро, който първи усети накъде духа вятъра, и откакто ни напусна - ни вест, ни кост от него.
Разказвам им за последния ден, когато повече от час чаках The Big Boss, за да се сбогувам с него. Струваше ми се, че така е редно. Когато ме видя в централния офис, ми махна веселяшки, и отиде в кабинета на юристите, където остана повече от час. Офисът е със стъклени стени; вижда се във всеки момент кой къде е. Когато постъпвах, току що го бяха купили. Миро ме беше поканил да дойда във фирмата. Имали нужда от човек с моя опит и интереси. Отдавна не съм го виждала, впрочем. Напуснал ли е и той?
Най-после, доста след работното време, The Big Boss се отправи към кабинета си. Аз все още ченно го чаках при "офис-асистентките" му. Изправих се:
- Ще ме приемете ли за две минути?
Само неговият кабинет е с плътни стени. Не знаеше как да се държи. Някаква глупава усмивка и поглед, който бягаше по стените, по бюрото и по компютъра.
- Дойдох да благодаря за възможността да работя за Вас. Желая много успехи на Вас и на фирмата. И, както казах на Нели, ако пак имате работа за мен, ще се върна с удоволствие.
- Да ни поканиш, като станеш професор! - пожела ми The Big Boss и за пръв път ме погледна в очите. Стиснахме си ръцете.
- Постъпила си както трябва - каза Боби. - Аз нищо не му казах; дорш не и "довиждане".
Навън вече беше пълен мрак. Добре че моловете работят до късно.
Подариха ми пясъчен часовник, специално гравиран. С розов пясък. Пясъчният часовник за Боби беше със син.


2010-10-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)