БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Силуета

Павлина Гатева (670301)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

 

    2. Не прави на другия това, което не искаш да правят на тебе

 

- Ти си като мъж - каза той към Силуета, който се обличаше зад крилото на гардероба. - Идваш, свършваш и си отиваш.

  - Какво друго очакваш, това е твоят дом.

  Впрочем не беше. Беше на дъщеря му, Белгийката.

  "Значи си забелязал!" - помисли си Силуета. - "Работя на 2-3 места, издържам семейството си, грижа се за всичко! Уморих се да съм мъж!..."

  Само преди час всичко изглежаше слънчево и безоблачно. Докато той не заговори за Марчето. Звъняла му на два пъти вчера, разтревожена, да го пита как така ще води сульо и пульо на Малдивите! "Ти никога не си водил дъщеря си! Обади ми се детето разстроено, плаче...". Впрочем "детето" прехвърляше тридесетте. "Как не те е срам! Всяко лято ви водех някъде!" - чу го да казва в слушалката. Не било за нея, страх я било, че ще ощетя внуците.

      Силуета недоумяваше; бизнесът в Белгия процъфтяваше, всяка година щерката правеше дълги круизи със собствената си яхта, а колкото до внуците...

  - Какво право има тя да те пита, нали отдавна сте разведени? И защо изобщо се обясняваш? - Силуета се сгърчи върху тъмносиния чаршаф.

  - Припомнят ми истории отпреди 10 години...

  - Тогава не си ме познавал.

  - Искам всичко да е цивилизовано. Освен това й казах, че изобщо няма да те "водя"; ти си плащаш за теб, а аз - за себе си... Но чуй това: нарече те меркантилна! Била си с мен само заради парите ми.

   Защо не й го спести? "Какви пари? Аз получавам повече от теб" - Силуета глътна в себе си сълзите. - "Един апартамент, който си подарил на Белгийката; една вила, която си подарил на Марчето при развода с уговорката да я водиш всяка събота и неделя с колата до там, и един страхотен "Ван" - подарък от Белгийката, на който едва смогваш да плащаш застраховката, и който винаги трябва да е на разположение, за да разкарваш Марчето. Твърде скъпо си платил за свободата си..."

  - Добре са те изработили - тихо каза Силуета.

  - Аз сам съм се изработил. 

  Прииска му се да я целуне, но тя бе така далечен сега, проблясвайки в огледалото на люлеещата се врата на гардероба. Бельото се открояваше в полумрака. Панталонът го скри. И блузата.

  - Може би аз...

  - Всичко е наред - излъга Силуета.

 


2010-05-25