Когато дойде любовта

Когато дойде любовта настава голямото объркване,

защото - чуй, говори тя с граматиката на илюзиите.

Желанията тичат влюбено по детелинови ливади

и търсят пухкави глухарчета в бъдещето да ги отведат.

А там ги чака шибой, и овчарска торбичка, и репей,

магарето с бодила му, и тропащият му характер.

Любовта у един е малко пухкаво зайче с козина бяла

по мека от нежна коприна, любов такава е доста страхлива.

При други е тигър с хищни инстинкти готов да погълне

тъкмо този когото обича, любов такава война се нарича.

Има жертвена любов и тя като Феникс изгаря,

има сляпа любов тя обича каквото и падне,

има луда любов - виж пеперуда около пламък изгаря,

има мъдра любов - плющен мечок похъркващ нахранен.

После идва дъждът, този тъжен певец,

който ромони по стрехите, стъклата и покривите,

който ромони в очите, виното, политналата птица.

После идва дъждът, този тъжен певец.

Къде е огънят на гаснещият залез!

Нощта, която приютява спомени,

жътварят на отминалото време в игра ги вкара,

игра в която трудно се печели.

Събиране в едно на две тенденции.

Едно - тъй цялостно и тъй самотно.

И ето - пусти булеварди,

неонов стон на улична реклама

и в края гара с ежедневни коловози.

Допиваш си кафето, а захарта е свършила.

Горчи. Цигареният дим люти в ноздрите.

A там над слепоочието избиват ти проблемите,

в тънки нишки сребърни.

И тича любовта по детелинови ливади,

подобно зайче пухкаво, подобно тигър гладен,

подобно птица Феникс, подобно пеперуда

и търси си глухарчета в бъдещето да я отведат.

Търсене