БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Притеснение

Валерия Тодорова (в. тодорова)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

 

     Мир, любов, хармония... мечтата на всяко семейство! Ние я превърнахме в реалност.

    Хармонично сме си разделили задълженията: аз съм поела къщата, децата, домашните им, готвенето, прането, пазаруването, чистенето, плащането на сметките, някои дребни ремонти и решаването на семейните проблеми, а мъжът ми - всичко останало. И двамата работим. И двамата възпитаваме децата. Баща им има много ефикасен метод: когато дъщеря ни има проблеми, праща я при мен, а към сина ни има специален подход. Каквото и да стане, му казва: „Дръж се като мъж!". И той се държи като мъж. Все казва: „Не мога!".

     Един ден не издържах и проплаках: „Не мо-ога!"

     - Дръж се като мъж! - окуражи ме любимият, вперил очи в телевизора.

     Шок! Постепенно дойдох на себе си.

     Защо пък не?

     - Добре - казах - съгласна съм.

     - Ъ?

     - Съгласна съм - повторих. - От днес нататък ще се държа като мъж.

     Чак сега опората ми в живота разбра какъв номер му е скроила втората сигнална система.

     На следващата вечер от вратата ме лъхна на готвено. Мъжът ми, запасал престилка, приготвяше вечерята. Приех предизвикателството и храбро седнах на масата. На втория ден - същото, няма шега! Отпуснах се пред телевизора и се вживях в ролята си. Телефонът иззвъня.

     - Скъпи, телефонът! - пропях с най- нежния си глас.

     Докато чуе какво му казват отсреща, докато разбере, че е грешка, замириса на изгоряло.

     - Нищо, ще го дадем на кучето, а ти приготви нещо набързо - проявих великодушие аз. Така де, на всеки може да се случи.

     На третата вечер отидохме с колеги да се почерпим. Прибрах се с блясък в очите, изкъпах се и си легнах. Не можах да заспя. Мъжът ми тропа и бълбука до никое време. Простих му. Струва ли си да разваляме любовта и хармонията заради някакви си житейски дребнавости?

     Мир, любов, хармония... Такъв живот дори не съм сънувала. Само че напоследък започна да ме безпокои видът на мъжа ми: не се усмихва вече, лицето му посърна и се издължи, под очите му се появиха сенки, гледа ме с отсъстващ поглед. Не смея да го попитам какво му е. Ами ако изведнъж си възвърне присъствието и ми каже:

„Дръж се като жена!"?

 


2010-03-08