БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


ЧЕРВЕНИЯТ ТРОН (поздрав за шурея)

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

В памет на Джон Милтън



Червеният трон
се вдига в сърцето на ада могъщ
Пламтящ небосклон 
Бълва облаци лава и праща безмилостно 
Пепелен дъжд

Напалмът изгаря крилата,
прояжда лицата
Мълнията-бич от кротали-
скапва със свойта отрова плътта

О, небеса побесняли!
Неукротима и страшна ще бъде мъстта, 
що веднъж сте въздали

Дълбините на Тартар…
Първородното гърло на Абиса
Протегнати черни зъбати стени
от замръзнала земна кръв сътворени-
дерат Хаоса- високи безвремия

Светлината гнои и се насъбира
В магмени сернодимящи блата
Там сред тия миазми се крие гмежта
Там е сганта запокитени
грохнали, разгромени, унизени-
хилядите легиони въстанала рат
Озлобени и непримирими-
падналите ангели,
които господ наказа сурово
за техния дързък безсмъртен метеж

Но ратта се съвзема

Червеният трон
От морето на адския огън изплувал
Понесен от сонм ликуващи зли божества
към чертозите на Пандемониум
Приели Сатаната единствен над тях да царува
Единствен над тях, над Бог и Сина му дори!-
На престола-велик-го поставят
И с химни възторжени славят
мощта му, а сетне,
ненадъхани,сякаш, достатъчно-
зоват го за реч: “ Царю наш, говори!”

От Червения трон
Сатаната възправя стан горд и чутовен
Гневни сълзи и яростен стон
задавят го първом щом пожела
пред тълпите уста да отвори
Втори път-нищо!-Мъка велика
гърлото стиска като верига 
от божествена сплав изкована
Тежестта й могла би всеки друг да събори-
царят “паднал”-изправен остана
Мигом тръсна глава- слабостта да прогони-
гривата разпилял изпод златна корона
И сякаш на вулкан преобразен,
пламти тъй страшно ангелът сразен
Косите му като потоци лава
обливат раменете величави
Непримиримо светнали- очите
през влажна пелена, както звездите,
които сал от слънцето се скриват,
в мъгла и дъжд нощта с лъчи пробиват

Над духовете зли властител- Сатанаил
и своя дух всесилен най- сетне усмирил,
начева слово дръзко, изпълнен с гняв и горест,
проклинащ и погрома и мрачната им орис:

“Достойни перове, тъй храбри и злочести
прокудени от свидните си царства,
захвърлени в най-кобния зандан
от най- омразните нам- Бог и Син-наместник
Защо? Не щяхме ний над нас да властват
и вдигнахме се на бунтовна бран!
Какво, че бяхме бити! И сега,
дори да знаех, че непобедим е,
пак дръзнал бих войски да поведа
срещу гнетта на скверното му име.
О, жаля участта ни-унизени
да гасне блясъкът ни в тоя мрак
Сред вечна болка и позор пленени
Високо там ликува моят враг,
обиколен от мазни херувими-
За тях да ближат “святият” му крак
е чест и цел високо достижима
е близостта с лъчистия му трон
Хей горе, чуйте! Сторвам ви поклон
Нищожества! Да лазиш като плужек!
Закрит веднъж завинаги пред мен-
за вас е трижди раят незаслужен!

Пред никого не ще се унижа-
да коленича, за да прося милост
Дори в тоз гроб- безсмъртен ще лежа
Че малодушието вън би ме убило

О, знайте, предпочитам да съм цар
всред ужаси на черна преизподня
Отколкото да бъда робска твар
мъждукаща в селенията господни!”

Глас демонът възвива в сила равен
на гръмотевица под свода неозрим
Пълчищата си на нозе изправя 
и вдъхва им кураж непобедим
И еква безпределното усое
от крясъка на всички бесове
Потрепват и небесните устои-
за битка нова враг стар ги зове

Подобно вълк водач 
пред глутницата своя оголил морда
в усмивка зла-
предвестница на жертвен
пир- издивял ликува Сатаната
Приветстван с химни от тълпи сурови
за думите си смели, със които
на падналите ангели ръка подал е сякаш-
извлича ги от кървавата жар
на серните тресавища

И всред чертога си застинал,
благоговеещ цял пред чутното възраждане
на легионите безчетни
Самият сюзерен
провиква се над хора от хвалебствия
Свиреп и луд: “На мъст! На бран!”
-На мъст!
-На бран!
Вълнуват се редиците
и въздухът се гърчи от гневния размах
на копия, егиди и криле.

Във себе си възрадван,
но царствено спокоен пред войските
Злочинецът велик
обхожда ги със благодарствен взор:

“О, по-разпалени от факлите на ада
сте вий сега!
Къде е споменът за поражението?
Страхът ви от възмездието на Бога е удушен
на яростта в чудовищните нокти:

Омраза, ти царуваш редом с мен!”

Ръката властна вдига той-
свил дланта в пестник
Бунтовниците с гневен вой
откликват в тоя миг

Дал клетва кръвна за разплата
от адския амвон
Върховен сяда Сатаната
в Червения си трон.