БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Неделя зимен следобед -1

Павлина Гатева (670301)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Цикъл "Публикувани"  

 

 

Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя. Търсеха желаещи да четат собствени произведения. Веднага им пратих мейл. И веднага ми върнаха отговора. Били ме "класирали" за втората възможна неделя. Отидох още на първата, за да видя за какво иде реч.
    Мястото се оказа съвсем наблизо. Таня дори беше го посещавала и се съгласи да ме придружи. 
    Къща като къща. С двор и желязна врата, на която задължително се звъни. Отгоре - почти незабележима за мен табелка. Металната врата се отваря с бръмчене. Стръмни тесни стълби, по които се стига до тясно предверие. Дървен под. Стени с плакати и афиши. Кратко колебание дали да свърнем надясно или да минем през тясна кухничка, в която трима души се суетят около огромна вряща тенджера. Имам чувството, че съм нахлула в дома на непознато семейство. Някой ни кимна към една от вратите, прекосяваме кухнята все пак и по опасно стръмни тесни вити стълби слизаме в мазето.
   - За Литературното четене ли сте? - ни попита едно от момчетата на входа без да се представи. Дебеличко, с коса, вързана на опашка. По-късно разбрахме, че се казвал Добри и следвал режисура.
   Оглеждам се с любопитство и смътен страх. Мазе. По-точно - няколко мазета без врати и с общ коридор. Бар с напитки в единия ъгъл и монитор на стената. Отделните стаички-мазета явно играят роля и на сепарета, всяко аранжирано по различен начин - с ниски мебели или с високи бар-столове, с маса без крака, спусната с вериги от тавана или ниска дъска почти на земята... Разминаваме се с някакви младежи с чаши и с цигара в ръка. Таня дори открива един свой бивш съученик - с гъста червена къдрава коса, вързана на опашка. Барман е в това заведение.
   - Какво ще ни препоръчаш за пиене?
   - Чай? Масала? Ошав?
   Думата "масала" ми е непозната. Отбелязвам си да я потърся по-късно в речника. Смътно се безпокоя да не би да означава "нещо с дрога". Заради обстановката, вероятно.   
   Настаняваме се върху единствената пейка в коридора. В единия край - фотьойл с червено вехто покривало и лампион с червен абажур; по-късно това се оказва "сцената".
   От време на време някой звъни, а чукчето на звънеца се пада точно над главите ни. Добри подпъхва салфетка под езика на звънеца, за да го омекоти.
   С известно закъснение Иван открива четенето. Иван е слабо момче с брада и няколко плитки до кръста. Следвал сценография. Вади микроскопично листче от джоба си и чете по ред имената на представящите се автори. 
   Кулминацията настъпва, когато една от представящите се поетеси - оказа се, доста известна, най-малкото на присъстващите, не и за мен, която съм извън "тези" среди, съобщава най-сериозно съставките на доматена супа, която се варяла за всички присъстващи! Щом супата стана готова, обявиха антракт.

   Аз и Таня използваме момента  да се измъкнем.   

 

Публикувано в "Бунтарите" на 2013-03-09 19:10:34


                                                                                                   ...   
 


2009-12-28