И тая сутрин майка ми изгря...

На тоя ден се бе родила тя -

красива, и добра, и лъчезарна.

Роди се, пропламтя и изгоря -

от две години тя е бездиханна.

Въртеше се земята мълчешком,

не знаеше къде защо отива,

и леко, тихо, сякаш крадешком,

усещах майка си отново жива.

Избистряше се тихичко нощта,

небето се изпълваше със смисъл...

и тая сутрин майка ми изгря -

красива, лъчезарна и различна.

Търсене