БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Сърна

Светлана Йонкова (светлана)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Смъртта сред късна доба дърпа спусък

в раздвижената горска тишина.

Самотна като любовта, препуска

сърната, изпреварила смъртта.

И тъй лети, прескочила чертата

на земния си сърнешки живот.

А рожбите остават скрити в мрака,

далече от разсърдения бог.

Сега дори рогачът е забравен.

В очите й е нощното небе,

в което тихо тъмната дъбрава

заплахата от смърт ще погребе.

И утре – утре пак зелени вейки

ще галят самодивата-сърна.

А вятърът ще свири и ще пее

в клонатите еленови рога!

 

Дъхът на свободата от зефира

ще долети, но как ще ме боли!

Като сърната - нека нямам мира

от рожби, рогоносци и стрели...