БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Ще избягаме от самотата

Златиана Руменова Илиева (zlatiana)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

На вън духа прохладен вятър

Из въздуха се носи ароматът на липа

Гледам в небесата

И чудя се защо съм пак сама

 

Зад моето детско изражение

Крие се тъга.

Кажи ми как толкоз млада

И вече отчаяна съм от света

 

Гледам към небето

И сякаш пълната луна иска нещо да ми каже:

-не погубвай в теб детето!

С проблясък успя да ми подскаже.

 

Детето в мен отдавна си отиде,

Вече в душата виждам възрастна жена

Не мога да си обясня

Как случи се това?

 

Уморена съм да живея,

А съм в разцвета на младостта

Старицата в мен говори:

-усещам аз смъртта!

 

Сега вече чувствам се спокойна,

Ще намеря нова пътека-

Успокоение на духа!

 

Кажи ми ти ли си човека,

Който като мен не познава смеха?

 

Ако е така хвани ме за ръката,

Нека отлетим от земята!

И всички ще си кажат:

-двама старци избягаха от самотата!