БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Лошият съпруг

Светлана Йонкова (светлана)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Рухна ниско небето. Денят посивя

и заудря тревожна камбана.

Падна гръм върху мен: не повярвах в това,

че съпругът ми вече го няма.

Ето, кръстът ехидно ми слага рога

и на мене ми става горещо...

Но защо ми се струва, че той ей сега

ще отскочи до вкъщи за нещо?

...Много пиеше. Лесно се карахме. Лош

беше моят съпруг. От години.

Той мълчеше, когато му плачех среднощ

и огнището бавно изстина.

Ала сутрин виновно стоеше пред мен

и очакваше страшна присъда...

Труден бе моят мъж. С тежък нрав беше той,

но защо ли, защо ли си спомням!

Ето...ризата още виси на въжето.

Даже супата още е топла.

А край мен се въртят услужливи мъже

да изтрият вдовишките вопли.

Дъщеря ми с готовност протяга ръка

и очаква бонбон да получи.

„На, иди си купи!” – и й дават пара,

а пък тя я налапва и смуче...

Като въглен въздишката в черния скут

тежко пада, отваря се рана –

и погребвам във нея

                               своя лош съпруг,

а пък сякаш

                     и мене ме няма.