БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


ЖЕНАТА В СЯНКА

Иван Стефанов Христов (рудин)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Ден паметен. След черен кръст

вървят, но нея тук я няма.

Събират се околовръст

на зейналата глуха яма.

 

А с равния, школуван глас,

свещеникът теши душите.

Изпаднала във полусвяст,

жена му я крепят снахите.

 

Въжетата. Ковчегът бял

пред тях затрополи в стените.

Премина своя земен дял

със поглед, устремен в звездите.

 

Примесени земя и кал

подхвърлят вкочанени пръсти.

И толкова лица в печал!

Познати мълчешком се кръстят.

 

Тук кръстът с имена и креп

забит е. Виното - прелено.

Приживе бе добър поет,

а словото му - вдъхновено.

 

И сетният човек кога

изгуби се във полумрака,

в алеите една жена

се приближи и дълго плака.

 

И гроба му с сълзи поля.

Тя - сянката му беше жива.

Таената любов изгря

тъй истинска и тъй красива.

 

А той дано да я съзре,

в небесния си път понесен.

Любов - като едно море,

акорд на прозвучала песен...

 


2009-08-31