БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

О писменах

Павлина Гатева (670301)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

    

(VIP)

 

  Имам две симпатични колежки в работата си - Калинка и Еленка. И двете са на под 30 години. Назначиха ги по едно и също време преди около година.
     Онзи ден (бюрата ни в офиса са едно до друго) станах неволен свидетел на следния прелюбопитен разговор:
     Калинка:
     - Ох, нямам търпение да се прибера за да си дочета книгата.
     Еленка:
     - Каква книга, бе кака?
    Това обръщение помежду им в началото ужасно ме дразнеше. После, слава Богу, установих, че няма да се разпространи и към мен (все пак наистина съм им "кака") и го преглъщам мълчаливо.
     Калинка:
     - "Оцеола".
     Еленка:
     - "Оцеола"? Какво е това?
     Тук не се сдържах и възкликнах:
     - Как! Не си ли чела "Оцеола"?
     Калинка (почти едновременно с мен, но не така възмутено):
     - Не си ли чела "Оцеола"? Ами за индианци се разправя. 
     Еленка:
    - Кака, аз книги не чета.
    Изумлението ми започна да прелива като кипнало мляко.  

    - Тези книги не се ли четат в детска възраст? - питам кротко аз.
    Друг колега:
    - Да бе, не се ли включваха в списъка със задължителни книги за четене през лятото?
    Еленка:
    - Аз този списък само като го видех и - директно в коша! Пълна досада!
    Аз:
    - Защо така?
    Калинка (настоява):
   - Защо бе, много си е хубава книгата! Аз после и за други индианци ще прочета!
    Еленка:
    - Кака, като бях в първи клас, учителката ни заведе в библиотеката да си изберем книжки. На масата бяха струпани коя от коя по-скъсани. Аз взех най-скъсаната. За някакъв телефон.
    Аз:
    - "Приказки по телефона" от Джани Рудари?
    Еленка:
   - Да, същата. Та взех я аз вкъщи, взех на татко големия скоч и мнооого внимателно я подлепих всяка страница отгоре до долу с широка прозрачна лента. После сглобих и самите страници. Татко вдигна по едно време скандал къде му изчазнал големият скоч. Уплаших се и не му казах тогава. Когато дойде време да връщаме книгата, аз много горда от себе си я занесох в библиотеката. "Хареса ли ти?" - попита ме библиотекарката. Очите ми станаха на палачинки. Тъкма се канех да я попитам: "А на вас хареса ли ви как съм я залепила?". "Много хубава книга, нали?" - продължи библиотекарката. Усмихнах се. Времето не ми беше стигнало да я прочета.
   Калинка и Еленка са завършили висше образование.


2009-08-24