БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Наркоманка

Светлана Йонкова (светлана)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Едно момиче залеза целува –

целува го до лудост и до смърт.

А тя, смъртта, на ангел се преструва,

но винаги е сляпа като кърт.

Тя не избира – жертвата самичка

се плъзва и се люшва зад ръба.

...Така измисли тъжното момиче

самоубийствената си съдба:

изгубено сред хорските вселени,

момичето с трепереща ръка

превърна в струни огнените вени,

опънати на тънката игла.

Спринцовка, тик – и в слънчевата стая

нахлуват хляб, бонбони и лъчи,

каквито, казват, Бог раздавал в рая...

Тийнейджърка със стъклени очи!

...Разбира се, не искам да ви стряскам,

любезни дами, скъпи господа –

момичето в небесната каляска

не е любимата ви дъщеря.

Това се случва винаги на други!

Така, така си мислеше и тя...

Забрадка като черна пеперуда

трепти на майчината й глава.

И затова преди да стане късно –

днес нека видим своята вина,

която спи във всеки цвят откъснат

и в непочувстваната красота,

която всички мъкнем като сянка,

като барут и литнала искра...

Защото следващата наркоманка

на кой ли ще се случи дъщеря?